Банкеръ Weekly

Свят

СЗО жертва ореола си в полза на Китай

Прикриването на опасността от COVID-19 повдига въпроси за зависимостите на организацията и лидера й

Тедрос Адханом Гебрейсус
S 250 5d35871f 392c 417a 9b1c b3ef0fa403f2

Световната здравна организация – орган, ползващ се традиционно с авторитет и уважение, е напът да изгуби голяма част от ореола си покрай кризата с коронавируса. Все по-сериозни стават обвинения срещу нея, че носи голяма част от отговорността за безконтролното разпространение на епидемията.

 

Сигнал за атаката срещу Световната здравна организация (СЗО) бе даден от американския президент Доналд Тръмп. Критикуван от противниците си, че го прави, за да оправдае лошата реакция на администрацията си пред заплахата, той обвини организацията "в пристрастие към Китай" и спря американското финансиране за нея до извършване на преглед на дейността й.

Получи се обаче така, че спорът за вината на СЗО бе политизиран и превърнат в поредната разделителна линия между симпатизантите и критиците на Тръмп. А това, от което светът има нужда, е нещо съвършено различно - да бъдат установени и отстранени дефектите във  функционирането на организацията - независимо от това кой ги посочва.

СЗО и генералният й директор Тедрос Аданом Гебрейесус са критикувани основателно за поведението си, с което

съдействаха на Китай да омаловажи епидемията

в най-ключовия момент – "прохождането" й в Ухан. Организацията се опита да отхвърли критиките, защото още в началото на януари експертите й вече "подозирали, че болестта се предава от човек на човек", а около 10 януари са предупредили страните членки да вземат предпазни мерки. Това, което организацията и поддръжниците й премълчават е, че макар в СЗО да са били наясно с надвисналата заплаха, организацията е подвела света. Тиражирайки китайските дезинформации, вместо да направи и разпространи адекватна оценка на ситуацията, каквато се очаква от организация, отговаряща за световното здраве.

От 31 декември 2019-а (когато Китай за първи път съобщава на СЗО за случаите на пневмония в Ухан) до 20 януари китайското правителство упорито твърди, че няма доказателства за пренасяне на болестта от човек на човек, макар да има прекалено много индикации за обратното.

Лекари от Ухан се опитват да предупредят за разпространението на вируса още в края на декември.

На 11 януари няколко ухански медици са инфектирани.

На 13 януари е потвърден първият случай в чужбина: китаец, пътуващ от Ухан за Тайланд, за когото категорично е установено, че

не е посещавал уханския рибен пазар,

смятан за източник на заразата.

А на 14 януари - според Асошиейтед прес - китайската Национална здравна комисия (явно притеснена от тайландския случай) провежда конфиденциална видеоконференция, на която е споделена тревогата, че вирусът може да се разпространи по време на многото пътувания около Китайската нова година.

По това време Световната здравна организация вече е наясно, че опасността за предаване на вируса от човек на човек е повече от реална (не за друго, а защото е информирана за първия случай в Тайван), но не само не опровергава китайската дезинформация, но продължава да служи за мегафон на Пекин. И така... до 21 януари, когато - задържайки цяло денонощие информацията от Пекин - СЗО най-после разпространява "благата вест":

коронавирусът се предава от човек на човек!

След което летаргията отново завладява централата на организацията в Женева.

На 23 януари генералният директор на СЗО - Тедрос Гебрейесус, отново обявява, че коронавирусът не е глобална заплаха, макар заразата вече да е плъзнала в Тайван, Япония, Сингапур, Тайланд, САЩ и Виетнам.

Едва на 30 януари Световната здравна организация официално обявява COVID-19 за "международна спешна ситуация". И... четири дни по-късно (на 3 февруари) - по никому неизвестни (засега) причини - Тедрос Гебрейесус отново натиска спирачките, заявявайки, че

няма нужда от мерки, които ненужно ще пречат

на международните пътувания и търговията.

Защитниците на СЗО изтъкват, че организацията се нуждае от съдействието на правителствата, както и че на учените им е нужно време, за да установят свойствата на даден вирус. Проблемът обаче е, че СЗО не показва безпристрастност в отношението си към Китай.

Гебрейсус неколкократно изтъква "прозрачността" на Китай и бързината на действията му за справяне с епидемията, като не споменава нищо за криенето на информация и наказването на медици, опитващи се да вдигнат тревога за вируса. Организацията е критикувана и за това, че поставя политиката пред здравеопазването, като

игнорира усилията на Тайван,

който постигна забележителни успехи в овладяването на епидемията. Чак когато срещу генералния секретар на СЗО се надигна вълна от възмущение - заради загърбването на Тайван, Гебрейесус за първи път споменава името на непризнатата държава. И то заради "нещо странично" - да я обвини в расистка кампания срещу него, но без да представи доказателства за твърденията си.

Поведението на Гебрейесус повдигна въпроса за влиянието на Китай над СЗО. То не е свързано с китайския финансов принос за организацията, тъй като той - в сравнение с 400-те милиона долара на САЩ - е незначителен. По-скоро става дума за политическите връзки на Пекин с централата, позволяващи на Китай да оказва значително влияние върху решенията на СЗО, включително и при избора на нейния лидер.

Етиопецът Тедрос Гебрейесус бе избран за генерален директор на СЗО през 2017-а, ползвайки се с подкрепата на Африканския съюз, на мнозинството от развиващите се страни и на Китай.

И това

далеч не е единичен случай,

защото и в редица други международни организации Пекин упражнява влияние по подобен начин.

Колкото до решението на Тръмп да спре финансирането на СЗО, то също среща основателни критики.

При всичките си недостатъци, организацията осигурява медицински консумативи в най-застрашените страни по света, което сега е поставено под въпрос.

От стратегическа гледна точка, спирането на US парите за СЗО също е неправилно. Геополитиката е като природата - не търпи празно място: колкото повече американското влияние по света намалява, толкова повече китайското ще расте. Така че ефектът от амбицията на Тръмп - да ограничи максимално международните ангажименти на страната му, ще бъде по-скоро отрицателен. Защото ще бъде освободено пространство за още по-драстично погазване на правилата на международните организации, пред което поведението на СЗО около появата на епидемията от COVID-19 в Китай, направо ще ни се стори... приемливо. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във