Банкеръ Weekly

Свят

Светът чака иранския нефт

Президентът Хасан Рохани е готов да отвори крана за износа на петрол и газ.

След почти две години преговори между Техеран и Шесторката подписването на окончателното споразумение по иранската ядрена програма вече е на финалната права. Последните крачки се оказаха най-трудни: уточняването на характера и обхвата на международния мониторинг над ядрените мощности на Техеран, както и вдигането на оръжейното ембарго.

Политическата рамка, подписана на 2 април между Техеран и петте страни - постоянни членки на Съвета за сигурност плюс Германия, предвиждаше постепенно вдигане на икономическите санкции срещу допускането на международни инспектори в иранските ядрени обекти. Не беше уточнен обаче характерът на този достъп, нито какво ще стане, ако настъпят разногласия между чуждeстранните наблюдатели и местните представители. Друг въпрос от основно значение е процесът на премахването на санкциите - кога ще започне, от какво ще зависи и колко ще продължи? Затова не е учудващо, че първоначално предвиденият срок за приключването на преговорите - 30 юни, бе изпуснат. Разговорите в превърнатия в хотел дворец "Кобург" във Виена бяха удължени с една седмица, но и този срок също не бе спазен.  Все пак независимо от забавянето е ясно, че преговарящите са решени да приключат темата, така че съвсем скоро сделка ще има.

И докато преговорите са към края си, световните нефтени компании вече изчисляват ползите от завръщането си в Иран, защото след вдигането на санкциите страната ще има нужда от съвременна екипировка и технологии за развитието на нефтодобива и газодобива си. Потенциалът е огромен - ислямската република е четвърта в света по петролни запаси и втора по газови. Развитието на икономиката й обаче бе силно забавено от продължилата осем години война с Ирак, последвана от период на ниски цени на нефта и наложените й санкции.

Заради липсата на достъп до чуждестранни инвестиции и нови технологии през последните години иранците се отказаха от разработването на нови находища и строителството на нови рафинерии и значително изостанаха спрямо другите държави от района на Персийския залив. Така че ефектът върху световната икономика от завръщането на Иран едва ли ще е незабавен. Санкциите, наложени му от САЩ и ЕС,  буквално сринаха износа на нефт - от 2.5 на 1.5 млн. барела дневно, най-ниското ниво от 1986-а, когато войната с Ирак бе в разгара си. През 2013-а имаше известно облекчаване на ограниченията, което се усети най-вече върху износа за Китай и Индия, но равнището на експорта не се е вдигнало оттогава. Всичко това няма как да не се отрази на производството. В края на 70-те, преди революцията, Иран добиваше 6 млн. барела дневно, докато сега те са едва 2.8. И въпреки огромните запаси от газ добивът на синьо гориво едва покрива собствените му нужди. Ето защо не е учудващо, че западните компании имат желание да развиват бизнес в тази страна.

Преди повече от десет години американските "Шеврон" и "Коноко" проявиха интерес към находищата в Южен Фарс и Азадеган. Европейските "Тотал", "ЕНИ", "Ройъл Дъч Шел" и "Бритиш Петролиъм" продължиха да работят в Иран и след като американските фирми бяха принудени от правителството си да се оттеглят, но международните санкции от 2011-2012-а ги накараха да се махнат. Днес обаче се очертава възможност да се завърнат и ако с тяхна помощ Иран засили износа си, това ще има глобален ефект. На първо място на нефтения пазар няма да влияят така сътресенията в добива заради политическите кризи в Ирак, Либия и други конфликтни зони, довели до вдигане на цената на петрола. Според предвиждания на Управлението за енергийна информация на САЩ вдигането на санкциите може да доведе до падане на цената на нефта през 2016-а с между 5 и 15 долара на барел.

Увеличеният добив ще създаде много нови възможности и за зависещите от внос на нефт държави, особено развиващия се свят. Япония и Южна Корея вече са зависими от импорта на ирански петрол и заедно с Китай, Индия, Турция изкупуват практическия целия износ на Иран в момента. Европа пък продължава да е силно зависима от вноса си на природен газ от Русия и на фона на кризата, предизвикана от военната намеса на Кремъл в Украйна, тази зависимост се превръща във все по-голям проблем. Ирански представители вече открито обявиха готовността си да предложат на Евросъюза алтернатива. През септември 2014-а президентът Хасан Рохани заяви пред австрийския президент Хайнц Фишер, че "Иран може да бъде сигурен енергиен център за Европа". Иранците контролират 17% от световните газови запаси и все повече наблюдатели се питат дали Москва няма да съжалява за подкрепата, която оказва на Техеран в преговорите по споразумението. Така или иначе, Иран ще е в състояние да изнася газ за Стария континент не по-рано от 2020 година.

При всички положения достигането на пълния потенциал на иранския нефтодобив и газодобив предполага преодоляването и на един друг много сериозен проблем. На ислямската република ще са й необходими между 130 и 145 млрд. долара инвестиции, а при сегашните ниски цени на нефта това може да отблъсне редица компании. Пренасищането на световния петролен пазар също може да намали ефекта от увеличаването на иранския добив. Но дори и да не доведе до моментално сътресение, завръщането на Иран няма да остане без последици за гладния за енергийни ресурси свят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във