Банкеръ Daily

Свят

СУ "Св. Климент Охридски" навърши 132 години

Той е най-старото висше учебно заведение в България. Създаден е с решение на Народното събрание като Висш педагогически курс. Централното крило на сградата на СУ е построено с щедрите дарения от 6 млн. златни лева на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят фасадата й.

През 1880 г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище  (университет), което да обхване юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки“, и което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии. 

Едва през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчев за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.

На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, петото обикновено Народно събрание взема решение за преобразуването му във Висше училище. То влиза в сила на 1 януари 1889 г., когато е публикуван Указ № 159 в Държавен вестник. 

На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов, представител на Министерство на просвещението, е избран първият ректор на висшето училище - Александър Теодоров-Балан, измежду първите му седем преподаватели - т. нар. нови седмочисленици, сред които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски.

От 8 декември 1903 г. за първи път у нас денят е честван като празник на Софийски университет и като студентски празник.

Ректорат

Основната сграда, символ на университета – Ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека, са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията "Евл. и Хр. Георгиеви", разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХIХ век.

През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Жан Бреасон. Първоначално проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Националната библиотека) и Докторската градина. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 година. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда.

Строителството започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на основния камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреасон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година. 

Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптура Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчева.

През  1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Костадинов. Втората световна война довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години на миналия век, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 година. В завършването участва и арх. Спас Рангелов.

Ефорията започва строежа на Университетската библиотека в средата на 1930 година. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на 16 декември 1934 година.

 

Първият европейски университет е Магнаурската школа в Константинопол (от 849 г.)

Facebook logo
Бъдете с нас и във