Банкеръ Weekly

Свят

Странният танц на Тръмп с Путин

Кого държи в ръцете си американският президент?

Втвърди ли Тръмп курса към Москва? Този въпрос си задават анализаторите на фона на новите и нови мерки, предприемани от Съединените щати спрямо Русия. Успоредно с тях американският президент продължава да демонстрира добронамереност към руския си колега Владимир Путин.

На 8 април се случи нещо безпрецедентно: една година и 77 дни след като влезе в Белия дом Тръмп за първи път порица поименно Путин за каквото и да било. Поводът бе химическата атака в контролирано от бунтовниците предградие на Дамаск, за която западните сили обвиняват сирийското правителство, а американският президент конкретно обвини руския лидер, че подкрепя "животното Асад". Смъмрянето обаче бе лаконично и премерено и сякаш и този път не даде отговор на загадката защо Тръмп, при положение че неговата администрация предприема все по-твърди и конфронтационни действия срещу Русия, никога публично не се е отричал от възхищението си към нейния лидер.

Независимо от това какви действия ще предприеме американският президент спрямо Асад, все по-ясно става, че раздвоението в отношението към Русия остава основна характеристика на неговото управление. По този въпрос Тръмп неведнъж влезе в конфронтация дори с хора от собствения си екип, каквито бяха уволнените неотдавна държавен секретар Рекс Тилърсън и съветник за националната сигурност Хърбърт Макмастър.

Само преди дни американският държавен глава за пореден път обяви колко добре ще е да се разбира с Русия, и то в момента, в който неговата администрация предприемаше най-сериозните дотогава санкции срещу руския бизнес. Поименното споменаване на Путин не дойде само, то бе предшествано от други действия, свидетелстващи за втвърден курс спрямо Кремъл. Красноречив пример са действията на Вашингтон след отравянето на бившия руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания, за което Лондон обвини Москва. Белият дом не само че се присъедини към близо 30-те страни, които изгониха руски дипломати, но американската реакция, включваща експулсирането на цели 60 души, както и затварянето на едно консулство, надминава всички останали.

Санкциите, който Съединените щати нанесоха на Москва, бяха дори по-болезнени. Под ударите попаднаха седем руски предприемачи, 12 компании, които те контролират, както и 17 високопоставени правителствени представители. Сред пострадалите са алуминиевият магнат Олег Дерипаска, който е смятан за особено близък на Путин, видните олигарси Виктор Векселберг, Игор Ротенберг и президентският зет Кирил Шамалов. И това не бе всичко, защото междувременно американският Конгрес подготви проектозакон за забрана на сделките с държавни ценни книжа и облигации, под чийто обхват ще попаднат Руската централна банка и някои търговски банки в страната.

Белият дом отдавна изтъква, че отношението му към Русия е по-твърдо, отколкото на пръв поглед изглежда. И това е вярно, стига да бъдат разграничавани действията на американския президент от тези на неговата администрация. Показателна е твърдата линия към Кремъл, към която се придържа назначената от Тръмп посланичка в ООН Ники Хейли, както и новите назначения за държавен секретар и съветник по националната сигурност - Майк Помпео и Джон Болтън, все лица, възприемани като "ястреби". Точно затова още повече контрастира личното отношение на Тръмп. Особено впечатляващо бе как насред британското възмущение за отравянето на Скрипал американският президент се обади лично на Владимир Путин, за да го поздрави за преизбирането на поста му, като не спомена нищо за проблема с Лондон. Нещо повече, той хвърли бомба, като му предложи да се срещнат. После тази тема се разви, като след всеки удар по Москва, например изгонването на руските дипломати, Тръмп преповтаряше предложението и даже спомена за покана на Путин в Белия дом. Чисто логистически организирането на среща между двама такива лидери е сложна операция и изисква дълга подготовка и съгласуване между външнополитическите ведомства. Но докато руският външен министър Сергей Лавров стои здраво на мястото си, Майк Помпео, чието одобрение в Сената мина на 12 април, тепърва има да навлиза в материята. Затова може със сигурност да се смята, че лидерската среща няма да е скоро, ако въобще се състои, а това, че Доналд Тръмп периодично я потвърждава, оставя по-скоро впечатлението, че той не иска да къса мостовете към Путин. Иначе двамата, волю-неволю, ще се видят очи в очи не по-късно от 30 ноември - на срещата на Г-20 в Аржентина.

Какво все пак предизвиква двойственото отношение на Тръмп? Прави впечатление, че когато Русия се беше намесила в американските президентски избори през 2016-а, той игнорира действията й, отказа да я обвини директно, потърси други виновници и въобще всячески усукваше. Когато обаче Москва бе обвинена в отравянето на Скрипал или пък се оказа в ролята на защитник на предполагаеми престъпления на Асад, Тръмп бе остър, категоричен и предприе недвусмислени действия.

Критиците на американския президент възприемат двойствеността му като улика, че е действал в съучастие с Кремъл през 2016-а. Битува и по-конспиративната теория, че руснаците го държат с компромати. Според други мнения мотивацията му не е политическа, а икономическа - като се изтъкват бизнес интересите на Тръмп в Москва, включително и замразените планове за построяването на Тръмп Тауър в руската столица. Има и по-прозаично обяснение - че американският президент омаловажава руската намеса през 2016-а просто защото ако признае значението й, това би го делегитимирало като държавен глава на Съединените щати. И накрая идва психологическото обяснение - Тръмп просто харесва силните мъже, какъвто несъмнено е Владимир Путин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във