Банкеръ Daily

Свят

Страхът на Тачър от Германия оживя в Брексит

Филип Стивънс, Файненшъл таймс

Те бяха толкова близки че тя можеше да му поиска всичко

Преди тридесет години, в един от ключовите моменти в европейската история, Маргарет Тачър се вдигна и отиде в Кремъл да преговаря с Михаил Горбачов. Британската премиерка вече беше описала съветския президент като някого, с когото "може да се работи". А сега основите на Съветския съюз се пропукваха. Унгария бе разкъсала телените мрежи по границата си. Източногерманците бягаха на запад. До падането на Берлинската стена оставаха седмици.

За журналистите, пътуващи с Тачър, визитата бе запомняща се поради по-тривиални причини. След блиц пътуване до Япония премиерът и придружаващите я пристигнаха с изтощителен полет от Токио. Тачър пътуваше с един застаряващ "Викърс" ВС-10 на Кралските военновъздушни сили. Десетилетия след като този самолет е бил върхът на авиационната техника, по стандартите на 1989-а той бе бавен, шумен, а за сбутаните в задната му част – клаустрофобичен.

Ограничената му дължина на полета

наложи кацане за презареждане

във военна база насред мрачния Сибир, където на него се качиха двама плещести съветски офицери от авиацията. Шпиони ли бяха или придружители? При всяко положения щяха да докладват, че свръхсекретната комуникационна екипировка на самолета прилича на колекция от старинни лампови радиоапарати.

През целия си живот Тачър се бе борела с комунизма – заедно с големия си приятел, американския президент Роналд Рейгън, с когото осъдиха Берлинската стена като позорна преграда пред свободата. Година по-рано в Брюж тя бе говорила прочувствено за Европа на демокрациите, включваща и Прага, Варшава и Будапеща. Историята променяше хода си.

Но докато съветската империя започваше да се разпада, Желязната лейди имаше задни мисли. По време на дълга среща на четири очи в Екатерининската зала в Кремъл Тачър поиска от Горбачов

нещо, което днес изглежда невъобразимо.

"Не искаме обединението на Германия – каза тя. – То ще доведе до промени в следвоенните граници, които … [биха] подкопали стабилността на цялата международна ситуация." Горбачов трябва да игнорира всякакви изявления на НАТО, настояващи за обратното. Алиансът не бива да стимулира разпадането на Варшавския договор и всъщност "декомунизацията" на Източна Европа.

Взривоопасни думи. На водещите си бележки бе казано да приберат химикалките си. Анатолий Черняев, съветникът на Горбачов, обаче написа обширен доклад, когато срещата приключи. По-кратка версия, упълномощена от помощника на Тачър Чарл Пауъл, достигна до шепа хора в Уайтхол.

Демаршът на Тачър бе продукт на личната й невралгия. Тя никога не се освободи от дълбоката си подозрителност към Германия, споделяна от мнозина от нейното поколение сред десните среди в Консервативната партия. Дали наистина се бяха променили германците? Агресивният експанзионизъм не беше ли част от националния им характер? Година по-късно Тачър уволни евроскептичния министър Никълас Ридли, след като той сравни плановете на ЕС за обща валута с амбициите на Адолф Хитлер. А всъщност тя бе съгласна с него.

И други в Европа споделяха страховете й.

Безизходицата от Студената война със Съветския съюз бе осигурила странна стабилност. Когато Тачър се срещна с френския президент Франсоа Митеран през декември 1989 г., двамата разговаряха за нова Антанта за сдържане на германската мощ. Митеран обаче скоро разбра, че духът е излязъл от бутилката. Великобритания може да се опитва да блокира или да отлага обединението, а вместо това Франция ще се стреми да обвърже обединена Германия в едно по-интегрирана Европа чрез създаването на единна валута.

Тридесет години по-късно следвоенната трансформация на Германия – твърдото й приемане на пацифизма и подкрепата й за демокрацията и основания на правила световен ред – все още остава незабелязана за голям дял от членовете на подкрепящата Брексит Консервативна партия. Борис Джонсън едва избягва паралелите между амбициите на Европейския съюз и на нацистка Германия. Еврото е хегемония с други средства. Езикът на премиера и на останалите брекситиъри е изпълнен с образи, извикващи спомена за Втората световна война – да се възправиш сам срещу вкички, да се предадеш, колаборационист, предател.

Така стана, че обединението беляза връщането на германския въпрос – по простата причина, че превъзхождащата икономическа мощ на Германия отново е незаобиколим факт. Това, което брекситиърите пропускат, е, че ЕС е проектиран като уравновесяваща сила. Американските гаранции за сигурност, стоящи в основата на НАТО, изпълняват същата цел – като подкрепят демократичните основи на Европейска Германия на мястото на Германска Европа.

Брексит слага край на баланса на големите сили в ЕС.

Франция се оказва самотен контрапункт на Германия. И то в момент, когато американският президент Доналд Тръмп прави всичко по силите си, за да отслаби НАТО. Според благосклонната интерпретация на извършеното от Тачър в Москва тя просто е искала да съхрани сигурността, дължаща се на статуквото. А Брексит работи в обратна посока. Ако има риск от свръхмощна Германия, той идва от разпадането на сегашния европейски ред.

На "Викърс"-а на път за Лондон журналистите се присъединиха към Тачър в по-просторната й, ако не луксозна кабина. За първи и единствен път я видях на такова пътуване да поиска от стюардите на военновъздушните сили да отворят бутилка шампанско. След което изпадна в лирични излияния за голямата смелост на Горбачов в отстояването на перестройката и гласността. Но не отрони нито дума за плана, който щеше да лиши източногерманците от свобода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във