Банкеръ Daily

Свят

Според Тръмп всичко е наред след ракетните удари на Иран

Доналд Тръмп (в ляво) и ликвидираният генерал Солеймани

Ако положението не беше толкова сериозно, можеше да мине направо за бутафорно. Вашингтон не се е излекувал от "синдрома Доктор Зло" (Dr Evil) - популярната идея на Холивуд, че ликвидирането или пленяването на "лошото момче" е ключът към решаването на сложен външнополитически проблем. В нашия случай "заличеният" отрицателен герой е висш ирански генерал. Техеран отмъщава за убийството на "злия гений" на Близкия изток като обстрелва с балистични ракети бази на ликвидатора на "Доктор Зло" в Ирак в изпълнение на  един от обещаните 13 сценария за превръщане на охолното ежедневие на американците в кошмар.

На президента на САЩ Доналд Тръмп "всичко му е наред". Партньорите му от НАТО и приятелските държави от Близкия изток подкрепят с половин уста раздаденото правосъдие и започват да пренасочват част от иракските си контингенти в съседни страни. Европейският съюз, както обикновено, е силно разтревожен и свиква извънредни съвещания за обсъждане на създадената извънредна ситуация във взривоопасния и богат на петрол район. Или, както британският премиер Борис Джонсън обобщава европейската реакция : "няма да оплакваме смъртта му", но "сме в тесен контакт с всички страни, за да насърчим деескалация на напрежението". Израел е повече от доволен и ръкопляска усърдно на Чичо Сам. Държавният секретар на Америка Майк Помпео пък решава да извади публиката от заблуждението, че преследвайки престъпници в Иран, Белият дом е изпуснал от погледа си останалия свят. И започва една от редките си пресконференции на 7 януари с обзор на пожарите в Австралия, на нерешения конфликт между Китай и протестиращите от Хонконг, на ролята на Иран в Афганистан, на тежкото положение на уйгурите в провинция Синдзян, на политическото напрежение във Венецуела и на визитата на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис във Вашингтон. Руският президент Владимир Путин изглежда, както винаги, невъзмутим и въпреки хвърчащите дронове и ракети осъществява планираното си посещение в съседна Сирия, с което показва, че е по-последователен от непредсказуемия си колега Тръмп. А на връщане от Азия се отбива в Истанбул, за да открие "Турски поток".

Да, това не е филмов сценарий, а поредния етап от конфликта между САЩ и Иран. Като възмездие за убийството на Касем Солеймани Техеран изстреля на 8 януари повече от дузина балистични ракети срещу две военни бази на американците в Ирак ("Айн ал Асад" в западната иракска провинция Анбар и обект в Ербил), а след това погреба загиналия генерал. Дванадесет часа след най-значимата военна атака на иранците срещу Америка администрацията на Тръмп все още не бе оценила щетите и пораженията и споменаваше завоалирано за пострадали иракчани. Докато иранските медии тръбяха за най-малко 80 загинали при ракетния обстрел на американските бази и за унищожени 104 инфраструктурни съоръжения в тях. Иранската революционна гвардия пък заплаши, че ще нападне САЩ и съюзниците им, ако те не си тръгнат доброволно от района. 

"Лошо момче" или мъченик?

Поклонението и погребението на Солеймани се превърнаха в многомилионни митинги в столицата и в много градове на Ислямската република. Убития командир на иранските елитни сили "Ал Кудс" (поделение на иранския Ислямски революционен гвардейски корпус, специализиран в неконвенционални военни и разузнавателни операции) беше опасен, умен и заклет враг на САЩ. И предвид специалните му умения, отстраняването му от иранския режим определено е тактически плюс за американците и за усилията им да изкоренят агресивната политика на Иран в Близкия изток. Пък и политиците от Белия дом тръбяха на всеослушание, че са решили да ликвидират генерала, за да отмъстят за загиналите по негова вина американски и чуждестранни военни и за да предотвратят планираните от него нови убийства.

Американската реторика обаче не бе посрещната с отворени обятия. Убийството на Солеймани обедини, макар и временно, протестиращите срещу поскъпналия живот иранци и насочи гнева им към щатското военно присъствие в региона. Иракчаните пък се почувстваха употребени и пренебрегнати от американските си защитници и парламентът гласува резолюция, задължаваща правителството да поиска от Вашингтон да изтегли войските си от страната. Тръмп естествено се обиди люто и заплаши с превърналите се в стар шлагер санкции, ако Багдад изгони американските военни без компенсация. В интерес на истината, претенциите на щатския президент не са лишени от основания - от нахлуването на западните сили в Ирак през 2003-а Щатите са похарчили грубо 1 трлн. щ. долара за операции в тази държава и са загубили над 4 хил. военни. 

Впрочем, парламентарният вот за изтеглянето на американските сили от Ирак няма особено голяма стойност, защото първо трябва да бъде договорен от различните политически фракции и религиозни и етнически групи. Той бе бойкотиран от повечето араби сунити и кюрди от парламента и подкрепен от 170 законодатели от фракцията на шиитите (от общо 328 парламентаристи). А по време на заседанието по улиците на иракските градове имаше хиляди протестиращи както срещу политиката на правителството и влиянието на Иран, така и срещу американското присъствие. Просто защото, както обобщи един от участниците в протестите, гражданите не искат "Ирак да е арена за уреждане на сметки" и "работят за изграждането на нова иракска държава, независима от плановете на други страни". Пък и заплахата на Вашингтон за сурови санкции е доста сериозна от финансова гледна точка.

За Иран ликвидирането на генерал Солеймани може да допринесе за така дълго жадуваното изтегляне на американците от съседните държави. В отговор на убийството му иранският парламент призна Пентагона за терористична организация и прие закон, с който определя като терористи всички служители на американското военно ведомство и свързаните с него учреждения и организации, както и лицата, свързани с атаката срещу Солеймани. Иранските законодатели гласуваха и допълнителни 200 млн. евро от хазната за корпуса "Ал Кудс".

Външният министър на Иран - Мохамад Джавад Зариф - написа в "Туитър" след ракетните атаки срещу американските бази, че страната му е "предприела и осъществила пропорционални мерки за самозащита съгласно член 51 от хартата на ООН". Зариф добави, че Техеран "не иска ескалация на конфликта или война, но ще се защитава срещу всяка агресия".

Представителите на Демократическата партия в щатския конгрес поискаха от Белия дом да сложи край на ненужните провокации, а от Иран - да спре насилието", защото "Америка и светът не могат да си позволят война". 

Финансовите пазари се разлюляха следпразнично, като финансовите убежища злато и японска йена поскъпнаха, а щатските и азиатските борсови индекси поеха надолу. Котировките на суровия петрол се повишиха заради реалната заплаха от нарушения на доставките на черно злато в случай на задълбочаване на кризата.

На практика именно спадът на цените на акциите на американските компании е най-неприятната последица от близкоизточния конфликт, защото техният ръст бе гордостта на Тръмп. Не по-малко проблеми ще създаде и отказът на множество авиокомпании да прелитат над застрашения от военни действия регион, което ще удължи и ще оскъпи пътуванията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във