Банкеръ Daily

Свят

Спасителят на еврото ще спасява и Италия

Марио Драги се радва на най-голяма политическа подкрепа от Втората световна насам

Марио Драги, който бе начело на Европейската централна банка по време на най-тежките изпитания за европейската финансова система, сега се нагърби да подреди и собствената си къща. Трудно е да се каже кое предизвикателство е по-тежко. Със сигурност обаче знаем, че смята да го постигне, разчитайки на еврото и евроинтеграцията.

На 17 февруари новият италиански премиер представи програмата на правителството си пред Сената, изпращайки послание към евроскептиците на Ботуша, че общоевропейската валута и засилването на централизацията в ЕС не подлежат на обсъждане.

"Подкрепата за това правителство означава споделяне на виждането, че влизането в еврозоната е необратимо, споделяне на визията за все по-интегриран Европейски съюз и преминаване към общ европейски бюджет, способен да оказва подкрепа на страните в момент на рецесия", заяви Драги пред сенаторите, преди те да подкрепят кабинета му.

Бившият председател на ЕЦБ формира правителство на националното единство, след като предишната коалиция се разпадна заради разногласия за плановете за икономическо възстановяване от пандемията. То се ползва с най-голямата парламентарна подкрепа от Втората световна война насам – спектърът тръгва от лявата формация "Свободни и равни" и стига до дясната евроскептична "Лига", макар по някои въпроси точно тези две партии трудно намират общи позиции.

Миналата седмица

"Лига" направи остър завой

в отношението си към Европа, за да влезе в правителството, под натиска на по-умерени фигури от нейните редове като Джанкарло Джорджети, който сега стана министър на икономическото развитие. Завоят бе обяснен с необходимостта формацията да има думата по въпроса как ще се харчат милиардите от Европейския съюз за възстановяване на икономиката.

Лидерът на "Лига" Матео Салвини постави под съмнение новите позиции на партията си само ден преди гласуването в Сената, като в тв интервю каза по повод еврото, че "само смъртта е необратима". Драги обаче показа, че в кабинета му няма да има място за подобни мисли и обяви позициите си, според които е допустим отказ от "известен национален суверенитет в името на споделения суверенитет".

Изявлението му, че

ще се запази прогресивният данък,

също бе в разрез с желанието на "Лига" за въвеждането на плосък данък. Салвини обаче приветства други елементи от речта на новия премиер – за по-ниските данъци като цяло, за засиленото строителство на инфраструктурни проекти, за засиленото репатриране на имигранти – някои от които пък може да не се харесат на подкрепящите правителството от левия спектър.

С широката парламентарна подкрепа, на която се радва, и с възможността да харчи осигурените от Еврокомисията 200 милиарда евро за възстановяване Драги може уверено да поеме кормилото. И въпреки това преобразяването на италианската икономика след многогодишни тежки проблеми може да се окаже непосилна задача дори и за човека, наричан Супер Марио.

Драги всъщност поема икономика, която още не се бе възстановила от кризата от 2008-а, когато я удари пандемията. Растежът й за 2019-та бе едва 0,3% спрямо предната година – в сравнение със средно1,6% за ЕС. Липсата на растеж е дългогодишен проблем за Италия, а коронакризата още повече влоши нещата. Икономиката се сви с 8,8% през 2020-та. Макар че Еврокомисията прогнозира икономическо съживяване на блока през 2021-ва с около 3,4%, остават опасенията, че

Италия ще продължи да изостава,

както досега. Докато някои страни членки очакват в края на 2021-ва да доближат равнищата си отпреди кризата, на други това ще отнеме повече време – особено на Испания и Италия, които няма да достигнат тези нива и в края на 2022-ра, се казва в публикувана неотдавна прогноза от Брюксел.

Икономиката отчаяно се нуждае от съживяване

Драги може да се радва на поне едно предимство, с което не разполагаха предшествениците му – правото да харчи смело. Фискалните правила на ЕС бяха разхлабени и Брюксел развърза ръцете на Италия. Съотношението между задлъжнялостта на страната и брутния й вътрешен продукт е 154 на сто, второ в Европа след това на Гърция, но Европейската централна банка направи дълга изключително евтин с обявяване на отрицателни лихвени проценти и масивно изкупуване на ценни книжа. Драги ще може да се възползва от тези условия и

няма да налага строги ограничения

върху разходите, каквито се изискваха от предшествениците му след кризата от 2008-а.

За да получат достъп до европейския възстановителен фонд в размер на 750 милиарда евро, страните членки трябва до края на април да представят планове, отговарящи на насоките за възстановяване, определени от Брюксел. Това включва например насочване на поне 37% от сумите за преход към зелена икономика и 20% за дигитализиране на икономиката. За Италия това би означавало орязване на раздутата администрация – проблем, пред който страната е изправена от години. Драги също говори за по-мащабни реформи в данъчната система и правосъдието, но за тях ще му е нужно време и политически капитал, а и не е ясно как ще си осигури подкрепа от твърде разнородната коалиция, поддържаща правителството му.

Тук Драги разполага с още едно предимство –

той не е политик

и за него водещото е да постигне набелязаните резултати, а не да остане на власт. Когато взима решения как да се харчат средствата за възстановяване, негов приоритет ще е максималният ефект от тях, а не преизбирането му. И авторитетът му му осигурява силни позиции поне през първите месеци като премиер.

Фигура като него, с опит от ключова длъжност от най-висшето управленско ниво в ЕС, може да има по-силни позиции и на международната арена и в частност в политиката на блока. Под негово ръководство Италия би могла да засили влиянието си, като наруши германо-френския монопол във взимането на решенията в общността.

За това ще допринесе и обстоятелството, че и германският канцлер Ангела Меркел, и френският президент Еманюел Макрон си имат сериозни грижи у дома. Меркел скоро ще освободи поста си, а Макрон е изправен пред президентски избори догодина. Драги би могъл да се възползва от момента и да употреби авторитета си в две посоки, например: да не допусне преждевременно връщане на ЕС към старите правила за пестеливост и да подкрепи идеята за приемане на допълнителни средства за възстановяване, ако прецени това за необходимо.

При всяко положение главната задача пред Супер Марио обаче е да изправи Италия на крака – и тя не е никак лесна.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във