Банкеръ Weekly

Свят

След Абе зейна празнина

Япония е изправена пред неизвестността след епоха на успехи

Голфът го сближи с Тръмп
S 250 111d3cff b68e 42c6 95f5 ddd0223c9613

С оттеглянето на Шиндзо Абе от премиерския пост в Япония свършва един период на безпрецедентна политическа стабилност, икономически успехи и ловка външна политика. С внезапната си, изненадваща дори за приближените му оставка по здравословни причини, премиерът остави страната, изправена пред нарастващо противопоставяне както с главния си съюзник – Съединените щати, така и с главния си икономически партньор – Китай.

 

В икономиката Абе постигна наистина много. Когато той пое кормилото на властта през 2012 г., японската икономика беше в стагнация от повече от 20 години - след срива на високия растеж през 1990-а - и нямаше никакви признаци за подобрение. Дори когато растежът изчезна, японската йена покачи стойността си – явление, което икономистите наричат ефект на сигурното убежище. Това на свой ред влоши перспективите пред износа – ключов елемент от японската икономика (особено износът на автомобили). С идването си Абе внесе промяна и обяви икономически мерки, с които скъса с доктрината за постепенния растеж - първопричината за изоставането на Япония.

Наричани "абеномика", мерките му донесоха умерен успех, като върнаха растежа и спряха дефлационната спирала, която дълго време дърпаше назад икономиката.

Най-успешна бе монетарната политика

благодарение на новоназначения гуверньор на централната банка на Япония – Харухико Курода. Той предприе масивни парични инжекции в икономиката, игнорирайки общоприетите разбирания, че по този начин ще предизвика неконтролируема инфлация. Курода изпревари времето си, предвещавайки ерата на отрицателните лихви в еврозоната, както и неотдавна обявеното решение на Федералния резерв на САЩ, че ще постави растежа на първо място пред загрижеността си за инфлацията.

Неоспорим успех за Абе е предпазливото му поведение по време на изборите за американски президент през 2016 г., когато парира евентуалните негативни последици от неизбирането на Хилари Клинтън и бе единственият водещ световен лидер, който установи контакт с Доналд Тръмп преди вота. Това се оказа изключително далновидно и Шиндзо Абе стана първият чужд ръководител, с когото Тръмп се срещна - след победата си, но преди да влезе в Белия дом.

При пристигането си в САЩ японският гост донесе скъп подарък за домакина си -

високотехнологичен стик за голф,

който по-късно се оказа, че е произведен в Япония, но от китайска фирма.

Абе редовно посещаваше Тръмп, а голфът бе неизменна част от общуването им. Винаги бе почтителен, макар че американският президент невинаги му отвръщаше със същото. "Ще говоря с някои и с японския премиер Абе – страхотен тип, мой приятел – и няма да има много усмивки по лицата им. Ако има, ще казват: "Не мога да повярвам, че толкова дълго се възползвахме от Съединените щати". Но с тези времена се приключи", каза Тръмп през 2018 година. Абе обаче не му отвърна по подобен начин.

В епохата на прокламираната от Тръмп доктрина "Америка на първо място", Абе постигна най-големия си успех в областта на международната търговия. Дълго време Япония бе известна като протекционистка държава и подобно на днешен Китай насърчаваше износа си, като в същото време вземаше мерки за налагане на собствените си производители на вътрешния пазар. Абе обаче премахна преградите дори и в традиционно най-протежираната област – земеделието, където имаше чудовищни мерки. Например -

абсурдните 788% мито върху вноса на ориз!

Точно когато Съединените щати обърнаха гръб на Транстихоокеанското партньорство, което според мнозина наблюдатели бе най-голямата грешка на Тръмп в политиката му за удържане на Китай, именно Абе успя да съхрани споразумението. В отсъствието на американците, японският премиер обедини останалите страни и създаде зона за свободна търговия от 11 държави, чийто обхват надхвърля тарифите и се разпростира върху интелектуалната собственост, правата на работниците, околната среда.

Абе не се спря и дотук. Той успя да приключи

безконечните преговори с Европейския съюз,

което доведе до създаването на най-голямото споразумение за свободна търговия в света.

Като една от най-сериозните си несполуки Абе определя неуспеха си да ревизира следвоенната конституция на Япония, според която страната не може да има армия и военен флот и няма право да използва сила за решаване на международни спорове. Компромисът се нарича Японски сили за самоотбрана (обща численост около 300 000 души), които са смятани за едни от сериозните въоръжени сили в света.

Подобно на много свои предшественици Абе искаше

да отмени ограниченията в конституцията,

писана от американски експерти по време на окупацията след Втората световна война. Въпреки чуждите си корени, документът досега не е бил променян, такъв си и остана. Все пак Абе увеличи разходите за отбрана и разшири ролята на Силите за самоотбрана.

Обявявайки оставката си, Абе посочи сред най-важните неизпълнени задачи и сключването на мирен договор с Русия. Абе работеше за постигането на тази цел с невероятна упоритост – пренебрегвайки правилата на дипломатическия протокол, той често пътуваше до Русия и осъществи

26 лични срещи с Владимир Путин.

Сключването на мирен договор обаче не се оказа по силите му, въпреки че той беше готов да направи сериозни отстъпки.

Оттеглящият се премиер не съумя да постигне напредък и на преговорите със Северна Корея за връщането на японските граждани, които според Токио са били отвлечени от спецслужбите на Пхенян през 80-те години на миналия век.

Сред противоречивите външнополитически прояви на Абе бе и

нежеланието му за помирение с Южна Корея.

Цената на сделката е известна: Токио официално поема отговорност за зверствата на японската армия по време на Втората световна война и изплаща обезщетение на корейските жени, ползвани за забавление от японските военни.

Редовните дарове, които японският премиер изпращаше в храма Ясукуни, където се почитат падналите във война японци, но и осъдените военнопрестъпници след Втората световна война, също бяха приемани нееднозначно.

С оттеглянето на Абе, вниманието се насочва към въпроса за наследника му. Предвид доминиращата рола на Либерално-демократическата партия, това ще е новият партиен лидер. Следователно фракциите в партията, а не избирателите ще определят следващия ръководител на страната.

Вероятността Япония да се върне към практиката на безцветни управляващи, задържащи се по няколко месеца, която определяше политическия пейзаж години наред преди идването на Абе, е твърд голяма. Освен, ако не бъде излъчен лидер, който поне донякъде да напомня на отиващия си министър-председател.

Facebook logo
Бъдете с нас и във