Банкеръ Daily

Свят

Швейцарският "матрак" на Венецуела

Централата на CBH в Женева

Хроничният недостиг на хранителни продукти във Венецуела извади наяве сериозна схема за корупция. В нея са замесени висши държавни сановници, предоставяли привлекателни контракти за държавни поръчки, швейцарска банка със собственик от Израел и роден в Сирия амбулантен продавач, натрупал милиони от доставки на месо за правителствени програми. 

Разплитането на схемата тръгнало от съмнителни преводи за 5.9 млн. щ. долара, които  бившият  уличен търговец Наман Уакил наредил в полза на  роднини на генерал майор Карлос Осорио, който в качеството на  министър по прехраната  отговарял за  доставки  на храни  за милиарди долари. Серията от плащания били осъществени от 2012-а до 2013-а от регистрираната в Женева CBH - фамилна банка, чийто активи скочили шесткратно от 2006-а насам. Законодателите на Венецуела окачествили преводите като "съмнителни транзакции" в официален доклад. Един от авторите му  - Исмаил Гарсия, който в момента живее в изгнание във Коста Рика, ги определя като чиста проба корупция. Нито Уакил, нито Оросио са обвинени в криминални престъпления в родината си, но в момента щатската прокуратура проучва щателно контрактите като част от по-широко разследване на корупционните практики на Каракас, твърдят запознати с казуса.

Подкупите и измамите са нещо обичайно за Венецуела.  Икономисти оценяват източените чрез тях държавни средства  най-малко на  385 млрд. щ. долара в периода между  2003-а и  2015-а. В случая с Уакил обаче има нещо изключително важно: единствено банка CBH е участвала в трансферите на въпросните 5.9 млн. долара. Съществено място в дейността й е било отредено на клиенти от Венецуела, особено на такива, направили милиони от бизнес с правителството. Така твърди Заир Мундарай - ръководил  звеното за финансови престъпления към офиса на венецуелския главен прокурор до средата на 2017-а. В момента Мундарай живее в Колумбия и работи с други прокурори в изгнание, които се опитват да повдигне обвинения срещу близки съратници на президента Николас Мадуро и на предшественика му - Уго Чавес.

Досега само един клиент на CBH е обвинен в корупция в САЩ, а други (като Уакил) са обект на разследване . Нито CBH, нито служителите й са обвинени в противозаконна дейност. Управителят й - Йозеф Беняму - гражданин на Швейцария и на Израел, чието семейство е собственик на банката през последното десетилетие, е информирал банковите власти в щата Флорида през 2018-а, че тя никога не е била санкционирана от регулаторите или от правните власти и че дейността й отговаря напълно на международното законодателство в Швейцария.

Клиенти на CBH обаче след 2010 -а се появяват периодично като действащи лица в щатски криминални дела. В три от случаите венецуелци са били обвинени или осъдени, че са използвали сметките си в банката, за да плащат или да получават подкупи или да перат незаконни средства, сочат съдебни документи. Един от тях е бившият финансов министър на Венецуела - Алехандро Андраде. През 2017-а той се е признал за виновен пред федерален съд в Маями за взети подкупи на сума  над 1 млрд. щ. долара, включително десетки милиони долари, изтеглени от сметка в CBH за покупка на частни самолети и за покриване на разходите за конете му.

Съдебни документи, вътрешни имейли и интервюта с лица, запознати с дейността на банката, показват, че за повечето потребители от Венецуела тя не е била просто пасивна институция, съхраняваща депозитите им. Нейни служители са работили с адвокати в Панама и Люксембург, за да създават компании за клиенти, използващи централния й офис в Женева като адрес, на който са били записани поне 15 подобни дружества. Обслужването и на двете страни в паричните трансфери, какъвто е случаят с Уакил, не е била изолирана практика, твърдят добре информирани лица - банкерите са настоявали пред венецуелците и пред техните контрагенти да откриват сметки в CBH. Натрапващата се логика е, че клиентите, използващи вътрешни преводи, са имали възможност да избегнат външните линии, които са под наблюдението на регулаторните системи, предназначени да откриват съмнителни транзакции.

Наман Уакил

От уличната търговия до милионите в САЩ

Петдесет и осемгодишният Уакил е роден в Алепо, Сирия, и емигрира във Венецуела. Започва "кариерата" си като продавач на различни стоки по улиците на Каракас и с течение на годините успява да създаде близки връзки с генерал Осорио - влиятелен приятел на Мадуро и "надзорник" на държавни поръчки за храни за милиарди долари. "Специалитетът" на Уакил бил да купува евтино месо и птици (някои с близък до края на годността им  срок) от Бразилия и след това да ги продава с тлъста надценка за  реализация чрез  хранителните програми на Венецуела. Само за няколко години той спечелил държавни поръчки за стотици милиони долари.

До 2012-а Уакил се разпореждал с няколко сметки в CBH, а до септември 2015  личното му състояние достигнало 400 млн. щ. долара  (според разкритията в изтеклите документи от "Досиетата от Панама"). Милионите долари от  въпросните хранителни  сделки пък постепенно се отправили към Щатите. И били вложени за  скъпи и модерни "играчки". В момента Уакил и семейството му притежават най-малко 11 недвижими имота в Маями, повечето - чрез компании, които контролират. Сред тях са луксозен апартамент близо до Бискайския залив в Коконът Гроув, който бившият уличен търговец купил през  2011-а за 3.2 млн. долара. Той кара "БМВ"-а и "Рейндж Роувър"-и, а през 2016-а е платил 5.6 млн. долара за апартаменти в 60-етажната кула на "Порше" във Флорида.

Банката на венецуелците

CBH започва дейността си през 1975-а като брокер на ценни книжа под името Banque SCS Alliance. През 1991-а тя получава пълен банков лиценз в Швейцария и разкрива офиси в Женева, в Сейнт Мориц, в Люксембург и Насау. По същото време Йозеф Беняму, който е одитор в "Кей Пи Ем Джи", влиза в банковия борд, след седем години става главен изпълнителен директор, а семейството му купува контролния пакет от акции и преименува придобивката си на Compagnie Bancaire Helvetique. През 2011-а CBH започва нов бизнес във Венецуела и към април 2013-а вече печели сериозни комисионни от него. 

Междувременно CBH  се впуска в покупки, започвайки от латиноамериканските и иберийски сметки на португалската Banco Espirito Santo (която впоследствие фалира след като контролните органи разкриват мошенически операции и "разрушителен мениджмънт"). Швейцарците купуват и активи в Хонконг и Източна Европа и разкриват офис в Лондон, като активите им през 2018-а достигат 9.3 млрд. шв. франка. 

Миналата година CBH хвърля око на Brickell Bank - банка с един клон във финансовия квартал на Маями - навремето собственост на Banco Espirito Santo. В тази връзка Беняму споделя: "за мен беше просто мечта да имам нещичко и в САЩ". Регулаторите на Флорида не откриват нищо съмнително във внесените документи за покупката и я одобряват, но съгласието на федералните власти се бави. След месеци на напразно очакване се появява друг кандидат за Brickell Bank и федералните органи одобряват поглъщането. Това е Banesco USA - банка, която е собственост на финансиста от Венецуела Хаун Карлос Ескотет.

CBH има доста "елитни" клиенти от Венецуела. Един от тях е Раул Горин - венецуалски адвокат, изградил империи в застрахователния и в медийния сектор. На 18 август е  подведен под отговорност от съда в Маями  за пране на пари и за конспирация. Друг клиент е Луис Оберто - син на виден банкер от Венецуела, чието име  изплува на повърхността при  публично разследване за корупция, свързано с държавната петролна компания Petroleos de Venezuela.

Изгнаниците Мундарай и съратниците му пък пътуват до Швейцария с куфари с документи, уличаващи CBH в съучастие на незаконна дейност. И се надяват един ден банкерите да отговарят за действията си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във