Банкеръ Daily

Свят

Ще рискува ли Путин ядрена война, за да избегне поражение?

Андрю Рот, "Гардиън"

Владимир Путин сам се натика в ъгъла в Украйна. И както можеше да се очаква, руският лидер е готов на ескалация, може би до ръба на ядрена война, вместо да признае поражение, пише Андрю Рот от "Гардиън".

Седем месеца след като Путин започна инвазията си, руските войски бяха изтласкани в района на Харков, а украинските сили настъпват в Луганск и притискат войските и линиите за доставки в Херсон.

Не е невъзможно Русия да загуби територии, които държи от 2014 г., ако силите на Путин не могат да спрат контранастъплението на Украйна.

Изправен пред унижение, Путин отправи нова заплаха: провеждане на "референдуми" в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, което може да доведе до анексирането им от Русия до началото на следващата седмица.

В съзнанието на държащия на формалностите руски лидер това би превърнало "специалната военна операция" в Украйна в отбранителна война в Русия, с което се отваря възможността за пълна мобилизация, обявяване на война и дори ядрен удар.

Маргарита Симонян, главен редактор на държавната телевизия RT и ярък поддръжник на войната, каза: "Съдейки по това, което се случва, и това, което предстои да се случи, тази седмица бележи или прага на нашата неизбежна победа, или прага на ядрена война. Не виждам трети вариант".

Няма никакво съмнение, че планът на Русия – провеждане на фалшиви референдуми за анексиране на украински територии и заплаха с масивна военна ескалация – е просто изнудване.

Украинците бързо разпознаха това като опит за спиране на контранастъплението. "Украйна има пълното право да освободи своите територии и ще продължи да ги освобождава, каквото и да каже Русия", каза Дмитро Кулеба, украинският външен министър.

Но от февруари насам стана ясно, че малцина всъщност разбират дълбочината на манията на Кремъл по Украйна или желанието на Путин да пропилее живота и благосъстоянието на руснаците, както и собственото си наследство, за да упражнява волята си над своя съсед.

Стратегията на Кремъл е изпълнена с риск. Новите анексии биха могли допълнително да подкопаят руския контрол върху територии като Крим, като убедят Украйна и Запада, че Москва отправя празни заплахи, и намалят колебанието дали да бъдат върнати териториите, официално анексирани от Русия.

И така – дали последната заплаха е ултиматум с цел спасяване на Русия от поражение? Или Русия е готова да стигне докрай?

И едното, и другото може би е вярно. Ако Украйна и западните й поддръжници премигнат (което е малко вероятно), Путин ще бъде доволен, смятат анализатори. Ако не – добре, каквото и да последва, ние не сме виновни, смятат от Кремъл.

Александър Баунов, руски политически анализатор, пише: "Действията на Москва следователно са предприети или с цел прекратяване на войната възможно най-скоро, или, ако това не проработи, да се прехвърли вината за това върху други хора и да се обърне нахлуването на Русия в съседна държава в отбранителна война".

"Москва се надява, че това разграничение ще направи конфликта по-легитимен в очите на обикновените руснаци и ще даде на Кремъл свободата да взема решения и да предприема мерки, каквито сметне за необходими", смята Баунов.

Путин понякога е наричан експерт в стратегията на "ескалация за деескалация" – предотвратяване на конфликта чрез заплаха с мащабни ответни мерки.

Но, изглежда, Путин не иска да намали ескалацията. По-подходящо описание на стратегията му може да бъде "спечели или ескалирай". И както казва Симонян, Русия залага всичко.

Facebook logo
Бъдете с нас и във