Банкеръ Daily

Свят

Ще пламне ли Северна Ирландия?

Шествие на северноирландски юнионисти

След като не успя да получи желаното мнозинство на парламентарните избори, единственият вариант за британската министър-председателка и лидерка на консерваторите Тереза Мей да запази поста си бе да сключи коалиционно споразумение. Оказа се, че списъкът с възможни партньори е твърде къс и тя бе принудена да раздели властта с политическа сила, която при други обстоятелства би била избягвана - Демократичната юнионистка партия на Северна Ирландия. По този начин Мей запази стабилността на управлението си и избягна вероятността преговорите за Брексита да бъдат отложени и насочени в нежелана посока. В същото време британският премиер пое риска да наруши крехкото равновесие в Северна Ирландия.

Почти 20 години след Белфасткото споразумение от 1998-а, което сложи край на кървавия конфликт между републиканци католици и юнионисти протестанти, разделителната линия между двете общности в Ълстър не е преодоляна. По време на гражданската война сегашните нови коалиционни партньори на Мей бяха смятани за най-безкомпромисната и твърда юнионистка сила, а лидерите им бяха свързани с военни формирования, замесени в убийства на цивилни. Подобно на много други политици от областта и лидерката на Демократичната юнионистка партия - Арлийн Фостър, е пряко засегната от конфликта, тъй като баща й, който бил полицай, е убит от Ирландската републиканска армия (ИРА).

След подписването на Белфасткото споразумение крайните политически сили отстъпиха пред по-умерени формирования, но в следващите години, когато ентусиазмът от мирния процес намаля, хардлайнерите отново излязоха на преден план. Подкрепата за юнионистка партия се засили успоредно с общото усещане за разочарование в Северна Ирландия, която така и си остава най-бедната част от Обединеното кралство.

В началото на тази година областта бе допълнително разтърсена. Арлийн Фостър, която разделяше властта с републиканеца Мартин Макгинес, бе обвинена в съучастие в съмнителни сделки за възобновяеми енергийни източници на стойност 400 млн. паунда. Фостър отказа да подаде оставка, но Макгинес го направи в знак на протест и така северноирландците останаха без ръководство.

В началото на март бяха проведени извънредни избори за местен парламент. Те минаха изцяло под влиянието на предстоящите преговори за Брексит и тежките последици, до които отделянето от Евросъюза може да доведе - като затваряне на границата с Република Ирландия и загуба на средствата, отделяни за областта от общността. Най-голямата националистическа партия - "Шин Фейн", която е смятана за политическото крило на ИРА, призоваваше за оставане в Европа и посочваше решението за Брексит като поредно доказателство, че Англия не зачита интересите на Северна Ирландия. Но Демократичната юнионистка партия застана зад Брексит в името на възстановяването на британския суверенитет.

Като резултат двете крайни партии се представиха силно, а по-умерените политически течения на юнионистите и републиканците - Ълстърската юнионистка партия и Социалдемократическата работническа партия, бяха натикани в ъгъла. При тази ситуация обаче съставянето на правителство бе невъзможно и то бе отложено за след общите избори във Великобритания на 8 юни.

От отлагането спечелиха юнионистите - когато няма местно правителство, Ълстър е на ръчно управление от Лондон. Успоредно с това дойде и поканата от Мей да се включат в управлението. Сред католическите среди в Северна Ирландия подобен ход неминуемо ще остави усещането, че вместо да е безпристрастен арбитър между двете общности, Лондон взима страната на едната. На всичко отгоре Консервативната партия на Тереза Мей все още се свързва с Маргарет Тачър, споменът за чиито брутални действия срещу северноирландските националисти не е избледнял.


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във