Банкеръ Daily

Свят

Ще избегне ли Европа тъмната и студена зима?

През седмицата Европейската комисия, Германия и Австрия подкрепиха отделянето на пазарите на газ и електроенергия като начин за ограничаване на нарастващите цени на електроенергията в Европа.

Европейският съюз се подготвя за радикална промяна на своя енергиен пазар в краткосрочен план, за да намали растящите разходи за ток.  Това може да стане чрез прекъсването на връзката между цените на газа и електроенергията, за която все повече икономисти твърдят, че осакатява пазара.

 Интересното е, че България този път е в рядко срещана ситуация да не е на първите места в  блока в негативните класации. Благодарение на мудността и слабата организация на няколко поредни правителства не бе приета енергийна стратегия, а България остана единствената държава в ЕС, в която крайните потребители са на регулиран пазар.  Този дефект през годините се превърна в ефект днес, защото  спасява  българите от ценовия шок, който удари силно битовите клиенти в другите европейски държави.

Безпрецедентна брюкселска активност

През седмицата Европейската комисия, Германия и Австрия подкрепиха отделянето на пазарите на газ и електроенергия като начин за ограничаване на нарастващите цени на електроенергията в Европа. Причината е, че цените в Германия се покачиха до 1 евро за киловатчас, а във Франция цените на тока за една година скочиха до 1130 евро за мегаватчас.

Според Комисията трябва да бъде разработен инструмент, който гарантира, че цената на газа вече не доминира над цената на електричеството. За целта председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен се срещна в Берлин на 29 август с министъра на икономиката на Германия Роберт Хабек.  Двамата се договориха, че буквално до дни блокът трябва да предприеме спешни мерки да успокои пазарите, които се "пукат по шевовете“ от напрежение заради ръста на цените и откритата възможност за  спекулации. Инструментът вече се разработва и може да бъде готов в най-добрия случай до края на тази седмица. Това е безпрецедентна и похвална активност на Комисията, чийто почерк обичайно е бавна работа и промени в плановете в последния момент под натиск. Геополитическите и икономическите сътресения обаче се оказаха мощен двигател, който разтърси в най-положителен аспект европейската бюрокрация.

Всички страни от общността са наясно, че се намираме в центъра на извънредни обстоятелства, затова трябва да се правят компромиси и да се балансират интересите. В общ план, през последната година 

цените на електроенергията нараснаха почти десет пъти.

Това напомпа инфлацията и увеличи икономическата тежест върху бизнеса и домакинствата, които тъкмо бяха започнали да се отърсват от ударите на локдауните по време на пандемията.

Съвсем скоро, най-вероятно ще бъде предприета още една извънредна мярка, за която настояват все повече държави членки на Общността и която среща подкрепата на ротационния председател на ЕС - Чехия: таван за цените на енергията. За целта Прага свика извънредна среща на енергийните министри на 9 септември.

Ограничаване на цените на газа е един от вариантите  да се избегнат непоносимо високи разходи, ако Русия ограничи значително или прекъсне напълно потоците за блока. Въвеждането на максимална регулирана цена при спешни случаи обаче трябва да е временна мярка, а пазарната цена трябва да се използва възможно най-дълго.

Тази мярка е доста навременна, като се има предвид, че Русия спря на 31 август доставките на газ по "Северен поток 1“ към Германия за "техническа поддръжка“ между 31 август и 3 септември. Опасенията в Берлин, както и лично на канцлера Олаф Шолц са, че Москва може да реши да не възобновява подаването на газ.

Съобщението на енергийния гигант "Газпром“ за прекъсването засили икономическата битка между Москва и Брюксел, повиши перспективите за рецесия и подлуди пазарите. Най-сериозните опасения са, че

Москва спира синьото гориво към Европа точно сега,

за да не успеят страните от блока да запълнят газовите хранилища до октомври, когато започва отоплителният сезон. Целта е запасите да бъдат запълнени до 90 % от капацитета им.

За Европейския съюз като цяло, текущото ниво на съхранение е 79.94%, което е малко под целта от 80% до 1 октомври. В същото време обаче някои европейци доброволно намаляват потреблението си на енергия, като ограничават използването на електрически уреди и вземане на душ по време на работа, а търговци гасят светещите реклами за през нощта.

В края на юли Комисията представи плана си "Да пестим газ за безпроблемна зима", където е заложена цел от 15%. Няколко страни от блока, както и водещи анализатори, веднага отправиха критики, защото в плана не е взето предвид наличието на  национални специфики по отношение на източниците и потреблението на газ. Други критики към Брюксел са, че трябва да стои максимално далеч от пазарите и да не се намесва в техния ритъм. Предвид сегашната криза, това едва ли ще е възможно, но може би печелившият подход е да не се прекалява с мерките, защото твърде много ограничения претоварят и без това стресираните търговци и битови потребители.


Как се справя България 

България, разбира се, я грозят редица сътресения през зимата, въпреки че пазарът на битовите потребители е регулиран и на там изненади не се предвиждат. В най-лошия вариант жителите на София може да останат на студено за известен период, защото част от тях са абонати на столичната "Топлофикация“. Това клето и проклето дружество дължи на "Булгаргаз“ 328 млн. лв. и като нищо един прекрасен ден държавата може да си поиска парите, след което да спре подаването на газ.

Стигне ли де до подобен сценарий, решението е очевидно - хората започват да се отопляват на ток. А случи ли се това, като нищо електропреносната мрежа може да не издържи и да "избуши". На принципа на доминото, този срив ще навлече сериозни проблеми на "тежко" електрифицираната промишленост и никак не е изключено да се стигне дори до фалити на ключови предприятия.

Другият вариант е "Топлофикация“ отново да мине на мазут, но засега никак не е ясно, първо - как това ще се случи само за месец и половина, второ - кой и откъде ще внесе необходимите количества, и трето - откъде ТЕЦ-а ще намери толкоз "излишни" милиони...

Важно е да се знае, че България е на трето място в Европа по нетен износ на електроенергия за първата половина на 2022 г.  Това е така заради много високите цени на тока на свободния пазар - средно 400 лв на мегаватчас.  По данни на енергийния тинк танк Enappsys изнасяме 33% от вътрешното си потребление на ток и сме спечелили почти 3 млрд. лева за 6 месеца. Износът ни е ориентиран най-често към съседите - Румъния, Гърция, Турция, Северна Македония и Сърбия.


Най-големи износители са АЕЦ "Козлодуй" и въглищните топлоелектрически централи, които са независими от прищевките на международните газови борси.

Така че България има капацитет да се възползва от тези тези огромни печалби и да осигури „топла“ зима за гражданите и бизнеса. Въпросът е как ще се организира и дали има политическа воля да го направи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във