Банкеръ Weekly

Свят

Ще драсне ли Тръмп клечката на изпроводяк?

Изкушението да бъде ударен Иран е по-силно от всякога

Иран още не е отговорил на убийството
S 250 be5b2f97 8b53 43b0 966d 2427f8de9ad2

Дните на Доналд Тръмп в Белия дом са преброени и това може да се окаже опасен период за света. Макар че все още отказва да признае поражението си на изборите, американският президент е наясно, че времето му начело на Съединените щати изтича, а това му развързва ръцете да предизвика външнополитическа криза до 20 януари – когато приключва мандатът му. Мишената му може да бъде Иран – страната, която той обяви за главен враг и подложи на санкции. А потенциални съюзници - Израел и Саудитска Арабия.

Убийството на водещия ирански ядрен учен Мохсен Фахризаде на 27 ноември, за което Техеран обвини Израел, дойде като кулминация на редица видимо свързани събития от последните седмици.

На 11 ноември Международната агенция за атомна енергия съобщи, че Иран е обогатил 2443 килограма уран – значително надвишавайки договореното в ядреното споразумение от 2015-а количество от 202 килограма. Освен това две центрофуги от центъра за обогатяване на уран в Натанз са били преместени на неизвестно място. Дни по-късно агенцията информира и че в подземие в Натанз са разположени центрофуги за обогатяване от по-висок клас от разрешения от споразумението.

Както съобщи "Ню Йорк таймс", по същото време Доналд Тръмп е поискал от

Пентагона да определи цели за военен удар

по Иран. Съветниците му го били разубедили, но това не означава, че Тръмп се е отказал от идеята си.

Скоро след това последва таен полет на израелския премиер Бенямин Нетаняху до Рияд, където според запознати медии той се е срещнал със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман и с американския държавен секретар Майк Помпео. Едва ли поводът е бил маловажен, при положение че това е първото документирано посещение на израелски премиер в саудитската столица – и то извършено тайно.

Междувременно Джо Байдън заяви, че неговата администрация ще възстанови световното лидерство на Съединените щати, което е диктувано от техния национален интерес. Като част от този процес той смята

да върне САЩ в иранското ядрено споразумение

от 2015-а и да възстанови и укрепи връзките със съюзниците и особено с другите подписали споразумението държави – Великобритания, Франция и Германия, които полагат усилия за запазването му.

От друга страна, в резултат на оттеглянето на Тръмп от сделката през 2018-а и ответната реакция на ислямската република, която увеличи обогатяването на уран над договорените равнища, тспоразумението на практика е в клинична смърт. Лидерите на Израел и Саудитска Арабия се противопоставят на съживяването му и като цяло на намаляването на враждебността между Съединените щати и Иран.

Като се вземе предвид всичко това, твърденията на Иран, че Израел стои зад убийството на Фахризаде, когото Нетаняху по-рано бе обявил за главната фигура в иранската секретна програма за създаване на ядрено оръжие, звучат убедително. Мълчанието на израелското правителство и на администрацията на Тръмп пред иранските обвинения говорят достатъчно сами по себе си. Техеран пък обеща, че ще нанесе ответен удар в избран от него момент.

Убийството на Фахризаде е вторият случай

за тази година, при който чужда сила успешно елиминира водеща фигура в Иран. През януари Съединените щати убиха Касем Солеймани, командира на бригадите "Кудс" от Ислямския революционен гвардейски корпус – организацията, отговаряща за планирането и провеждането на иранската стратегия за взаимодействие със съюзни сили извън страната.

Всъщност Израел е заподозрян, че стои зад редицата експлозии през последното лято на стратегически места в Иран – ракетни площадки, електроцентрали, медицински центрове, рафинерии, включително ядрения център в Натанз. Еврейската държава има дълго досие от атаки срещу ядрени програми на неприятелски страни, включително Иран. През последното десетилетие на нея се приписват редица убийства на ядрени учени и кибератаки с цел затрудняване на ядрената програма на Техеран.

Прави впечатление, че

засега иранският отговор е умерен

и внимателно преценен. Ислямската република се опитва да балансира между две потенциално противоречащи си цели –  чисто политически тя не може да си позволи да остави подобни атаки без отговор, но и не бива да допуска по-нататъшна ескалация и риск от пряк сблъсък със Съединените щати.

Независимо от това обаче как ще реагира Техеран в останалите дни до встъпването в длъжност на Джо Байдън, никоя от опциите пред него не е лишена от риск. А ако последва нов инцидент от калибъра на убийствата на Фахризаде или Солеймани, ислямската република може да се окаже въвлечена в събития, които предпочита да избегне. Иранските лидери вероятно ще стиснат зъби и ще запазят спокойствие до 20 януари, но не е изключено в дългосрочен план да стигнат до извода, че единственият начин да възпрат в бъдеще противниците си от подобни атаки е сдобиването с ядрено оръжие – независимо от цената, която ще платят.

На този фон иранският парламент прие на 1 декември законопроект, според който трябва да се

увеличи степента на обогатяване на уран

Текстът ще задължи правителството да осигури годишно производството поне на 120 килограма уран, обогатен до 20 на сто чистота – при положение че ядрената сделка позволява на Иран да обогатява уран до не повече от 3,67 на сто в течение на 15 години. Освен това властите ще бъдат задължени до една година да пуснат в ход по хиляда центрофуги допълнително в ядрените обекти в Натанз и Фордо. Предвижда се също незабавно да бъде подновен проектът за реконструкция на ядрения реактор с тежка вода в Арак, демонтиран след подписването на ядреното споразумение.

Каквото и да е решил Техеран, то едва ли ще се осъществи преди поемането на властта от Байдън. Същото обаче не може да се каже за Тръмп и Нетаняху.

Ако Тръмп реши да предприеме остър сблъсък с Иран, той ще постигне две цели. Едната е, че ще предизвика криза, която ще направи изключително трудно за Байдън да върне споразумението към живот, да възобнови участието на страната си в него и да снижи напрежението с Иран. А другата е, че ще забърка новоизбрания президент в конфликт, който ще го затрудни при справянето с най-тежките вътрешни проблеми на САЩ – преодоляването на разрушителните последици от коронавирусната епидемия, както и да изпълни обещанието отново да превърне Америка в световен лидер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във