Банкеръ Weekly

Свят

Showtime в Белия дом

Доналд Тръмп вече е пълноправен президент на Съединените щати. Най-противоречивият, най-оспорваният лидер на Америка за последния век, ако не и в цялата история на страната, ще трябва да докаже, че влизането му в Белия дом не е някаква шега на съдбата, а именно той е човекът, най-нужен на това място в този момент.

Предизвикателствата, пред които е изправен 45-ият държавен глава на САЩ, са безброй. На първо място е въпросът за неговата легитимност. Не става дума за законността, с която той спечели изборите, а за легитимността му в очите на мнозинството американци.

Когато Барак Обама встъпи в длъжност, се радваше на одобрението на 70 на сто от американците, включително и на такива, които са гласували за републиканския кандидат. За разлика от него, Тръмп е най-непопулярният новоизбран президент, откакто се водят социологически проучвания. Недоверието към него е във всички аспекти: за почтеността му, за лидерските му качества, за здравомислието му, дори за това дали ще допринесе за подобряването на финансовото състояние на гражданите - което бе сред главните обещания на кампанията му. И само в два случая мнението на сънародниците му за него е положително: че е интелигентен и че е силна личност.

Самото встъпване в длъжност на Тръмп не обещава по никакъв начин да обедини нацията около новия й президент, независимо че там ще присъстват не само отиващият си лидер Барак Обама, но и Бил и Хилари Клинтън. Столицата Вашингтон от дни е арена на непрекъснати демонстрации, като най-малко 30 групи са получили официално разрешение да протестират преди, по време и след президентската клетва. Кулминацията на недоволството се очаква да бъде достигната в събота, деня след клетвата, когато ще се проведе марш на жените.

Тръмп обаче не изглежда ни най-малко трогнат от масивното недоволство, пред което е изправен в началото на мандата си. Сякаш напук на очакваното, той продължава да се държи, все едно предизборната му кампания е в разгара си. И след като спечели изборите на 8 ноември, не само не даде заден ход за някои от най-радикалните си позиции, но към тях прибави нови и нови. Струва си да си припомним най-забележителните: построяване на стена по границата с Мексико за негова сметка; забрана за мюсюлмани да влизат в САЩ; отмяна на здравната реформа на Обама; въвеждане на протекционистки мита... Във външната политика изпъкват плановете му за затопляне с Русия, но и безпрецедентното охлаждане на отношенията с Китай, което доведе дотам, че Пекин няма да бъде представен на президентската му клетва, за разлика от Тайван. Обещанията за разтуряне на ядрената сделка с Иран и преместване на американското посолство в Израел от Тел Авив в Йерусалим също предизвикват тревоги, въпреки ангажимента да задвижи близкоизточния мирен процес, изпращайки за посредник между израелци и палестинци зет си Джаред Къшнър, заради брака с когото дъщеря му Иванка прие юдаизма. Буквално дни преди клетвата си Тръмп отново нажежи пространството с критиките си към НАТО, прогнозите за разпадането на Европейския съюз и заканите за търговска война с Германия.

Колкото и да е парадоксално, уплашените от изявленията му наблюдатели намират известна утеха в изслушванията пред Конгреса на неговите бъдещи министри, тъй като повечето от тях се разграничиха от най-радикалните президентски позиции. Либералният "Ню Йорк таймс", който открито се обяви против Тръмп по време на предизборната кампания, подкрепи избора му на ген. Джеймс Матис за министър на отбраната. "Окуражаващо е, че той не се притеснява да изказва мнения, различни от позициите на Тръмп по време на кампанията му", написаха във вестника по повод резервираността на генерала към Русия и силната му подкрепа за НАТО.

Бъдещият държавен секретар Рекс Тилърсън също се разграничи от залитанията на Тръмп към Русия, от твърденията му, че климатичните промени са измишльотина, и от предложението му държави като Япония да се сдобият с ядрено оръжие. Предложеният за шеф на ЦРУ Майк Помпео пък се съгласи с доклада за руската намеса в изборите и приема климатичните проблеми за факт. А бъдещият главен прокурор Джеф Сешънс, който е обвиняван в симпатии към Ку-клукс-клан, и кандидатът за министър на вътрешната сигурност Джон Кели, известен с думите си, че в Гуантанамо "няма невинни", се разграничиха от заканите за забрана на мюсюлманите да влизат в страната.

Оптимистичната трактовка на тези разминавания е, че администрацията на новия американски президент няма да е толкова радикална, колкото лидера си. Екипът му ще е благоразумен и докато Тръмп изследва границите на реториката, неговите министри ще следват по-традиционен път. Песимистичната е, че различните сигнали, които той и обкръжението му изпращат към света, могат да доведат до потенциални рискови ситуации.

Да се смята, че човек като Доналд Тръмп може да бъде ограничаван от екипа си, при всяко положение е наивно. След като дори и онези, които не го одобряват, признават интелигентността му и силата на характера му, можем да сме сигурни в едно - в Белия дом влиза човек, който независимо от многото противоречия около себе си има енергията да произвежда промяна. При толкова ниски очаквания и толкова широка неприязън към новия американски президент всеки негов успех ще е приятна изненада - и за страната му, и за света.

Facebook logo
Бъдете с нас и във