Банкеръ Weekly

Свят

Шотландия пак се бута между шамарите

Шотландците вярват в ЕС.

След като първите министри на Великобритания и Шотландия Тереза Мей и Никола Стърджън не можаха да стигнат до компромис, северната британска област тръгна по пътя на независимостта, с което още повече усложни задачите на Лондон около официално обявения развод с ЕС. На 28 март, ден преди да бъде връчено писмото за задействане на Брексит на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, шотландският парламент гласува за провеждане на референдум за независимост в периода между есента на 2018-а и пролетта на 2019-а. Ако Лондон даде съгласието си, има вероятност Шотландия да излезе от Обединеното кралство непосредствено преди то да излезе от Обединена Европа.

Това беше и целта на Стърджън. Още на 13 март тя предложи вторият референдум да се проведе в периода преди окончателния Брексит. По нейните думи това е необходимо за защитата на интересите на региона, които могат да бъдат засегнати от излизането от Евросъюза. Същевременно трябва да се изчака момент, когато условията за оттеглянето на Великобритания вече са ясни.

Основният мотив за организирането на втори референдум за независимост, след като онзи от 2014-а не постигна успех, е разминаването по отношение на Брексит между шотландците и англичаните, за което "БАНКЕРЪ" вече писа. Към причините за недоволството на северните жители трябва да се добави и нежеланието на Лондон да поеме каквито и да било ангажименти за гарантиране на интересите на Шотландия по време на преговорите за напускането на общността.

Неуспехът на предишния референдум бе обяснен от Стърджън именно с това, че напускайки Великобритания, Шотландия щеше да излезе и от ЕС. Сега се залага на обратното - оставането в съюза за сметка на раздялата с Лондон. Запазването на търговските връзки с Евросъюза е наистина важно за шотландците, тъй като към него отиват 50% от износа им. Същевременно това са едва 16% от шотландската търговия, докато цели 63% заемат търговските отношения с другите части на Обедненото кралство и само можем да гадаем какво би станало, ако на пътя между британската столица и Единбург се появи митническа бариера.

Шотландия е зависима и от субсидиите, отпускани от Лондон. По време на предишния референдум двете й главни износни пера бяха нефтът и уискито. Падането на цените на петрола обаче доведе до срив на нефтодобива в Северно море и доходите от него се свиха с цели 97 процента. Това бе компенсирано със субсидии от около 9 млрд. паунда годишно, с които да се върже местният бюджет. Експерти изчисляват, че ако те пресъхнат в резултат на вот за независимост, новата държава ще има бюджетен дефицит от 9 на сто - един от най-големите в Европа и далеч от изискването на Брюксел за не повече от 3 на сто.

Към икономическите пречки за влизането в ЕС трябва да се прибавят и политическите. Дни след като Стърджън обяви намерението си за провеждането на нов референдум, испанският външен министър Алфонсо Дастис изрази подкрепата на страната си за единството на Обединеното кралство. Мадрид, който сам има проблеми с каталунското движение за независимост, даде ясно да се разбере, че е изключено Шотландия да заеме автоматично британското място в съюза и ако иска членство, я чака нормалният процес на кандидатстване, отнемащ години.

При такива негативни перспективи е наистина странно на какво се надява лидерката на шотландските националисти.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във