Банкеръ Weekly

Свят

Шансът на френските леви

Манюел Валс

Френският премиер Манюел Валс изчака заявлението на президента Франсоа Оланд, че няма да се кандидатира за втори мандат и официално се включи в надпреварата за Елисейския дворец от името на социалистите. Валс има редица предимства пред сегашния държавен глава - известен е като привърженик на твърдия ред и в момента е смятан за най-авторитетната фигура в управляващата партия. Въпреки това го чакат две тежки битки - първо, за номинацията на левицата, а после - да се пребори със силни конкуренти като десния кандидат Франсоа Фийон и лидерката на Националния фронт Марин Льо Пен.

Роденият в Барселона 54-годишен политик с каталунски произход, който става френски гражданин чак на 20 години, умело се възползва от властовия вакуум, настъпил във френската левица. Притискан от съпартийците си, страдащият от дълбока липса на популярност Франсоа Оланд нямаше друг избор, освен да хвърли кърпата на ринга и да освободи пътя пред Валс. Въпреки това вече бившият премиер не може да смята, че номинацията му за кандидат на социалистите е сигурна.

Като негов главен съперник на предстоящите на 22 и 29 януари вътрешни избори се очертава бившият министър на икономиката Арно Монтбур, който е известен като яростен критик на глобализацията. Социологическите проучвания дават преднина на Валс, но това е слаба гаранция - да не забравяме, че само седмица преди вътрешните избори на десницата за фаворит бе смятан Ален Жупе, но Франсоа Фийон го би, и то с голяма разлика. В тази връзка един от съветниците на Монтбур се пошегува с преднината на Валс, като в Туитър написа "Толкова по-зле за него".

Истината е, че донякъде заради по-центристките му позиции и донякъде заради по-авторитарния му стил на управление в част от редиците на социалистите има силно брожение срещу Валс. Много от левите депутати няма никога да му простят твърдата подкрепа за реформите на трудовото законодателство, които предизвикаха масови протести.

Самият Валс по-рано тази година заяви, че френската левица има две "непримирими" фракции. Едната е традиционната, придържаща се към марксистките икономически теории, и Арно Монтбур принадлежи към нея. Другите, обединени около Валс, са по-проевропейски и по-пазарно ориентирани, като поддържат по-твърда линия срещу ислямския фундаментализъм.

За да спечели номинацията, Валс ще трябва да убеди левите избиратели, че неговата версия е правилната. Зад него стоят сегашният президент и правителството, което е съмнителен бонус при изключително ниската популярност на Оланд. Нещо повече, превръща го в мишена за критики от всички посоки, асоцииращи го с "проваленото" управление.

Що се отнася до президентските избори, проучванията засега отреждат на Валс в най-добрия случай третото място след Фийон и Льо Пен. Не бива да се подценяват обаче два фактора: първо, социологията греши, и второ - една убедителна победа на експремиера на първичните избори вероятно ще вдигне рейтинга му. Точно това се случи с Фийон след номинирането му за кандидат на десницата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във