Банкеръ Weekly

Свят

Северен Кипър се мята в хватката на Ердоган

Президентските избори са решаващи за самостоятелността на полудържавата

Татар се радва на благосклонността на Ердоган
S 250 991a7816 cf1b 40ad 952f 2b096295447b

Възможно ли е признатата само от Анкара Севернокипърска турска република да не се съобразява с могъщата Турция? На пръв поглед въпросът е абсурден. Всеки поне малко информиран за световната политика знае, че тази полудържава се крепи изцяло на помощта на покровителя си, от който я делят водите на Средиземно море. Истината обаче е, че въпреки този очевиден факт са възможни различия. Президентските избори в непризнатата държава извадиха на повърхността дълбоки конфликти, от които ще зависи бъдещето й.

 

На първия тур на изборите, който се проведе на 11 октомври, двама претенденти се класираха за насрочения на 18 октомври балотаж с близки резултати. Това са досегашният президент, социалдемократът Мустафа Акънджъ, който получи почти 30% от гласовете, и фаворитът на Анкара, десният националист Ерсин Татар - с малко над 32 на сто. Трети се класира левоцентристът Туфан Ерхюрман - с 21% от вота, което дава надежда за Акънджъ, ако успее да си осигури подкрепата му на втория тур.

Балотажът е от съществено значение за бъдещето на острова, защото Акънджъ е привърженик на обединението на Кипър под егидата на ООН, а Татар се обявява за създаването на две държави.

Акънджъ, който винаги се е застъпвал за продължаване на преговорите с кипърските гърци и е подкрепян от онези свои сънародници, които са

против пълната доминация на Турция

над вътрешните им работи, обвинява Анкара, че се меси в изборите по-явно от всякога досега.

Татар пък смята, че непризнатата от никого Севернокипърската турска република и Кипър трябва да трябва да се споразумеят как ще експлоатират зоните с огромните газови находища, открити през последните години около острова, след което да сключат мирен договор. И не на последно място – именно той като премиер на Северен Кипър частично отвори призрачния курорт Вароша – точно три дни преди първия кръг на президентските избори.

Ако има нещо извън всякакво съмнение, то е, че Турция не желае преизбирането на досегашния президент. Той изгуби подкрепата на турското правителство по-рано тази година, когато определи идеята за анексиране на Северен Кипър от Турция като "ужасна", което предизвика рязък отговор от Анкара. Турция подкрепи, ако не и

дирижира отварянето на Вароша

– обявено от Татар по време на посещението му в Анкара на 6 октомври в присъствието на президента Реджеп Ердоган, който му даде благословията си.

В интервю през август турският президентски говорител Ибрахим Калън сподели, че Анкара иска отварянето на курорта с цел привличане на инвестиции и заяви, че изгонените собствениците на сградите в него – кипърски гърци, са добре дошли обратно. "Ако кипърските гърци искат да дойдат, да си поискат собствеността, да плащат за нея, да имат бизнес, това ще е възможно", каза той. Частичното отваряне на курорта обаче бе посрещнато яростно на юг от демаркационната линия, деляща острова на две и бе осъдено от по-голямата част от световната общност, включително Съвета за сигурност на ООН.

Според Джемал Йозигит, настоящият лидер на партията на президента Акънджъ, решението за Вароша означава, че Турция повече не подкрепя обединението на острова. Такава едностранна стъпка, предприета в навечерието на изборите, категорично подкрепя съмненията, че Турция повече не иска федеративно или друго решение за острова. Отварянето на Вароша е вредно за кипърските турци и само ще ги изолира от международната общност, смята той.

Макар че Северен Кипър винаги е бил зависим от Турция, изглежда, че Анкара вече не е доволна и от малкото независимост, която е дала на кипърските турци, смятат и други наблюдатели. Стъпката с Вароша е в посока

разделение на острова завинаги,

а може би и анексирането на Северен Кипър от Турция. В едно всички са единодушни – главният въпрос на балотажа е какви ще бъдат занапред отношенията между Турция и Северен Кипър.

В интервю пред Евронюз от 8 септември, Мустафа Акънджъ каза, че "външни сили" (имайки предвид турското правителство) се месят в президентските избори.

"По време на опита за преврат от 15 юли 2016 г. ние подкрепихме законните власти в Турция и сега очакваме същото уважение към нашите власти, нашата демокрация и нашия народ", отбеляза той и изрази желание отношенията между Турция и Северен Кипър да се изместят от традиционната реторика за "страната майка, грижеща се за страната дете" към зачитане на Северен Кипър като страна, способна сама да определя бъдещето си.

Думите на президента бяха остро посрещнати в Турция, но това не бе първият път, когато той я разгневи. Още през февруари той определи перспективата за "подобно на Крим анексиране" на Кипър от Турция като "ужасна" – заради което турският външен министър Мевлют Чавушоглу го нарече "непочтен политик".

В самото навечерие на първия кръг на изборите пък Акънджъ съобщи пред местни медии, че е получил

заплахи от турските власти

да оттегли кандидатурата си от надпреварата.

Според информационният сайт "Ахвал", Акънджъ е казал, че "има някои групи, които имат тесни връзки и са верни на тези, които управляват в Турция. Получих послание чрез секретаря си, че би било по-добре за семейството и за близките ми да не участвам в изборите". Анкара, разбира се, енергично отхвърлиха твърденията му и го обвини, че използва Турция за изборни цели.

Причините, поради които Мустафа Акънджъ е нежелан от Анкара, са очевидни – вижданията му за бъдещето на Северен Кипър са в разрез с идеите на нетърпящия различни възгледи Реджеп Ердоган. Но има и други, по-дълбоки причини той да е несъвместим с днешния дух, който е завладял Турция. Акънджъ е носител на ценности, които Анкара вече отреча и заклейми. Най-добре го формулира проправителственият турски журналист Юсуф Каплан:

"Ние изнесохме авторитарния си и абсурден секуларизъм, светската си култура и към Кипър. Чрез секуларизма си

асимилирахме и погубихме кипърската турска общност,

у която днес няма и следа от ислямското наследство, дълбочина, чувствителност. Направихме кипърските турци да приличат на кипърските гърци, като ги секуларизирахме.

Турция трябваше да възприеме подход, издигащ на първо място и подсилващ ислямската идентичност на кипърските турци. Вместо това правехме обратното. Подобно на Турция, полагахме усилия и там да наложим секуларизма (а секуларизъм означава западна култура), а ислямската идентичност бе напълно потисната и елиминирана! Изгубихме Кипър културно!

Кипърските турци бяха секуларизирани от Турция и докарани до ръба на самоубийството. Духовните им връзки с Турция бяха унищожени. Ето защо нямаме право да се оплакваме от хора като Акънджъ! Той е продукт на светска Турция!"

Facebook logo
Бъдете с нас и във