Банкеръ Weekly

Свят

Сблъсъкът за сирийското наследство

Правителствените сили в Сирия са в процес на "потенциална подготовка" на ново химическо нападение, но президентът Башар Асад и военните му ще платят тежка цена. Това съобщиха от Белия дом на 26 юни, като дори уточниха, че в новата атака могат да бъдат избити много цивилни, включително невинни деца.

На пръв поглед абсурдно, това "предупреждение" показва до каква степен се е изострила борбата за "сирийското наследство" - по-конкретно за контрола над стратегически територии, от които в близките месеци ще бъдат прогонени бойците на групировката "Ислямска държава". Изявлението на Белия дом се вписва в поредицата от преки сблъсъци през последните два месеца между американските сили и сирийската армия, най-тежкият от които бе свалянето на правителствен Су-22 от изтребител на Съединените щати.

Свалянето на самолета изостри отношенията между Русия и Съединените щати на сирийския терен, както никога досега, и породи спекулации, че има опасност от пряк сблъсък между двете страни. Москва прекрати действието на споразумението за координация между действията на военновъздушните сили и заплаши, че ще третира всеки полет на американската авиация западно от река Ефрат като враждебно действие. Предишното подобно изостряне бе, след като самолети на САЩ удариха сирийска база заради предполагаемата химическа атака, извършена от нея. След него настъпи успокоение и бе логично да се предположи, че и след последния инцидент ще има такова развитие. Вместо това обаче дойде "предупреждението" срещу новата химическа атака, към което незабавно се присъедини и Лондон и което бе определено от Москва като "недопустимо".

Ако има нов удар, той ще доведе до непредвидими последици за отношенията между Вашингтон и Москва и единственото обяснение за това, че Белият дом е готов на такъв риск, е, че силите на Асад са напът да прекрачат червени линии, засягащи пряко американските интереси.

Благодарение на руската намеса в сирийския конфликт непосредствената опасност за свалянето на Башар Асад бе премахната. През последните месеци армията му, подкрепяна от руската авиация, ирански гвардейци и проиранската ливанска групировка "Хизбула", премина в настъпление, насочено към ключовите райони на Хомс и Алепо в западната част на страната, където действаха разнородни бунтовници, някои от които свързвани с "Ал Кайда". В крайна сметка с бунтовниците бяха сключени споразумения за създаване на "зони на деескалация" - очертаващи на практика демаркационната линия между противниците. По този начин сирийският режим получи възможност да пренасочи силите си на изток - към териториите, контролирани от "Ислямска държава". Така Дамаск се намеси в конфликт, от който досега почти отсъстваше - между подкрепяните от Съединените щати и доминирани от кюрди Сирийски демократични сили и отстъпващите джихадисти на "Халифата". Крайната цел на настъплението на армията на Асад е осигуряването на сухопътен коридор през източната част на Сирия, стигащ до границата с Ирак. Коридорът е важен елемент и от стратегическите планове на Иран за региона, защото чрез приятелските режими в Багдад и Дамаск ислямската република си осигурява излаз на Средиземно море.

Правителствените сили настъпват в две главни направления - едното откъм Палмира, а другото - пò на север, южно от Алепо и джихадистката столица Рака. Именно сблъсък по второто направление, където армията на Асад се доближи до кюрдските сили, доведе и до свалянето на сирийския самолет. И тъй като чисто географски интересите на двете конкуриращи се сили се сблъскват, разрастването на конфликта изглежда неизбежно. А фактът, че едната страна разчита на руската военновъздушна подкрепа, а другата - на американската, прави ситуацията още по-опасна.

В един момент от конфликта изглеждаше, сякаш Съединените щати и съюзниците им владеят ситуацията. Докато силите на Дамаск още се готвеха за овладяването на Алепо, в средата на 2016-а американците установиха своя база в стратегическия район на Танф, където се събират границите на Сирия, Йордания и Ирак, и там обучаваха местни бунтовници. Крайната цел бе те да настъпят на север и да се съединят с кюрдските сили. Така щяха да отрежат достъпа на правителствената армия на изток и спокойно да овладеят контролираната от "Ислямска държава" долина на Ефрат. Плановете им обаче бяха осуетени от започналото на 9 юни устремно настъпление на Асад северно от Танф, което откъсна една от друга подкрепяните от Съединените щати сили. Единственият начин те да се съединят е, ако настъпят срещу правителствената армия. И докато гадаем дали ще посмеят да го направят, американците засилват присъствието си в района на Танф - както с изграждането на нови предни постове, така и с разполагането на установки с реактивни системи за залпов огън HIMARS, което предизвика острата реакция на Москва.

При сегашния развой на събитията изглежда, че правителството в Дамаск и неговите съюзници в Москва и Техеран ще постигнат главните си цели в сирийския конфликт. Съдбата на последния важен район - долината на Ефрат с град Дейр ез Зор, който е центърът на сирийския нефтодобив, още не е решена, но и там шансовете на армията на Асад са по-големи. При това положение в "предупреждението" на Вашингтон няма нищо изненадващо.


 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във