Банкеръ Weekly

Свят

Сблъсъкът за кипърския газ

Военните неизменно присъстват около проучванията.

Докато светът е вперил очи в Сирия, един друг конфликт протича недалече от западните брегове на раздираната от война страна - този за газа в източното Средиземноморие. И макар че до въоръжени действия не се е стигнало, залозите са огромни, а политическите последици - значими.

В центъра на напрежението е нежеланието на Турция да позволи проучването на газови находища в кипърските териториални води с аргумента, че защитава интересите на признатата само от нея Севернокипърска турска република. Тласък на ескалацията даде откриването през февруари на нови значителни газови запаси в акваторията на острова от италианско-френския консорциум "Ени -Тотал". Става дума за находището "Калипсо", което съществено променя ситуацията в региона. Досега там бе открито само едно находище от по-значим мащаб - "Афродита", но размерите му не бяха достатъчни, за да направят рентабилно изграждането на инфраструктурата за експлоатирането му. Новото откритие е в състояние да осигури на Кипър необходимата критична маса за разработването на находищата и за превръщането му в доставчик на енергия за Европа.

Откакто бе направено откритието обаче под предлога за военни маневри, турският флот възпрепятства проучванията както на "Ени", така и на американската "ЕксънМобил".

Всъщност турската блокада е само една брънка от конфликтите между Турция, Кипър, Гърция, Египет, Израел и Ливан, които възникнаха или се засилиха, след като през 2009-а бяха открити огромни запаси от газ в източната част на Средиземно море. Парадоксът е, че вместо да склони засегнатите страни към сътрудничество, за да могат по-бързо и ефективно да извлекат икономическа полза от него, откритието засили напрежението помежду им. Оказа се, че е невъзможно да се сключи многостранно икономическо споразумение, което да очертае икономическите зони, и вместо това бяха подписани отделни двустранни договори, които изчистиха споровете между някои държави, но не и между други.

Република Кипър постигна споразумения за икономическите зони с Египет, Ливан и Израел, но на пътя на проучванията е Севернокипърската република. Проблемът се усложнява и от това, че водените през миналата година преговори за обединяването на острова, които първоначално даваха големи надежди, се провалиха. Основната тревога на кипърските турци сега е да не останат изолирани от експлоатацията на новите находища. Но включването им в играта може да стане по един-единствен начин - чрез обединяването на острова. И именно на това разчитат те - че при едно споразумение за обединяване кипърските гърци ще са склонни на отстъпки, каквито по-рано не биха приели - само и само за да могат по-скоро да капитализират откритията. Ситуацията им дава възможност да получат реванш и за това, че през 2004-а Европейският съюз прие в редиците си Република Кипър, нарушавайки собственото си правило да не допуска присъединяване на страни, които имат териториални проблеми със съседите си.

На практика - чрез претенциите си към териториалните води на острова, кипърските турци се опитват да принудят Никозия към сътрудничество според своите условия. Неотдавна техният вицепремиер Кудрет Йозерсай го потвърди, като директно заяви, че повече няма да бъдат допускани проучвания за газ, освен ако между двете общности не бъде сключено споразумение за експлоатиране на находищата или направо не се пристъпи към обединение. Позициите на кипърските турци бяха подкрепени от изявление на Ибрахим Калън, говорителя на турския президент Реджеп Ердоган, в което се казва, че Турция няма да толерира едностранни проучвания за въглеводороди от страна на Република Кипър, чийто суверенитет не признава.

Освен желанието да подкрепи сънародниците си на острова, Турция има и други причини да се намесва в газовата игра. За нея Източното Средиземноморие е район на стратегически интереси, свързан със собствената й енергийна сигурност. Подобряването на енергийните позиции на Кипър би стимулирало сътрудничеството му с по-мощни съседи като Израел, Египет и Гърция. Тревогите на Анкара се засилват и от фаворизирания от Европейския съюз проект за газопровод, който да отвежда синьото гориво от региона, като покрай Крит го докарва на Европейския континент. Турция в момента разполага с инфраструктура, за да снабдява с газ Европа, но новият проект ще я заобикаля, като в същото време Кипър ще се превърне в енергиен хъб, в който ще постъпва гориво и от Израел и от Египет.

А че проектът напредва, бе потвърдено на 10 март от израелския министър на енергетиката Ювал Стайниц. Той съобщи, че страната му очаква инвестиционното решение за изграждането на дългия 2000 км газопровод, оценен на 7 млрд. щ. долара. Европейският съюз го смята за "изключително конкурентен", а четирите държави партньори - Израел, Кипър, Гърция и Италия - продължават строителните планове за технически сложната линия, каза Стайниц.

И докато Турция се опитва да възпре неизбежното, Никозия получава подкрепа от заинтересованите от нейните проучвания. След разговор с кипърския президент Никос Анастасиадис председателят на Европейския съвет Доналд Туск призова Турция да избягва заплахи или действия, насочени срещу която и да било страна членка на Евросъюза. Посланичката на Съединените щати в Никозия Катлийн Дохърти пък заяви, че Кипър има всички права да експлоатира запасите в своята икономическа зона, че Америка внимателно следи случващото се в Средиземно море и се ангажира с тези събития.

Вербалната подкрепа е добре дошла, но Кипър заедно с Гърция е готов да използва и още един лост, за да накара съюзниците си по-активно да защитят неговите интереси. Атина и Никозия обмислят да наложат вето върху планираната за 26 март среща във Варна между българския премиер Бойко Борисов, Реджеп Ердоган и председателите на Еврокомисията и на Европарламента - Жан-Клод Юнкер и Антонио Таяни. По този начин газовите открития край Острова на Афродита ще рефлектират както върху европейската, така и върху българската външна политика.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във