Банкеръ Daily

Свят

Самоа е първата независима държава в Океания под името Западна Самоа

Централната банка на Самоа

Тихоокеанската островна държава Самоа е първата в света, която посрещна новата 2020 г., след като преди няколко години промени часовата си зона. Преди това страната посрещаше Новата година последна. През 2011-а Самоа измести времето напред с 24 часа, изтривайки от своя календар датата 30 декември и премина директно в 31 декември. И още нещо любопитно - жителите на острова имат възможност да преживеят две новогодишни празненства: да отбележат първи Новата година в полунощ в Западна Самоа, а на сутринта да се преместят на 164 км, в източната част на островите, които принадлежат на САЩ. И там отново да изпият чаша шампанско, като посрещнат 2020 година последни на земното кълбо. 

Всъщност на 1 януари жителите на  Самоа празнуват и своя Ден на независимостта (от Нова Зеландия, 1962 г.)

Самоа, официално Независима държава Самоа е държава, състояща се от група острови в южната част на Тихия океан - двата по-големи Савайи и Уполу, и четири по-малки. До 4 юли 1997 г. страната е известна като Западна Самоа. Източната част от островите Самоа принадлежат на САЩ. Столицата ѝ е Апия.

Хората на Лапита откриват и заселват самоанските острови преди около 3500 години. Те развиват уникален самоански език и самоанска културна идентичност.

Самоа е единна парламентарна демокрация с единадесет административни деления. Страната е член на Общността на нациите. Западна Самоа е приета в Организацията на обединените нации на 15 декември 1976 година. Цялата островна група, която включва Американска Самоа, е наречена „Навигаторски острови“ от европейските изследователи преди ХХ век поради морските умения на самоаните.

Около 2000 г. пр. Хр. архипелагът е заселен от полинезийци. Остров Уполу, където сега се намира столицата на страната, е открит от холандския мореплавател Якоб Рогевен на 15 юни 1722 година. През 1768 и 1787-а островите са посетени от френските експедиции на Луи Антоан дьо Бугенвил и Жан-Франсоа Лаперуз. През 1830 на островите се установява първата английска християнска мисия. През 1889 г. Германия, САЩ и Великобритания установяват съвместен протекторат над страната, но в края на века трите световни сили влизат в конфликт, кой да управлява островите. Когато през 1898 година крал Малиетоа Лаупепа умира, бил наследен от човек, който не бил по вкуса на САЩ и Британия. Вследствие на това двете сили изпращат военни кораби в пристанището на столицата Апия.

В крайна сметка комисия от представители на Британия, Германия и САЩ определила Кралство Самоа да бъде разделено и то престанало да бъде независима държава. Германия получила западната част, включвайки Саваии и Уполу, наречена Германска Самоа. За САЩ останали Тутуила и Мануа, наречени Американска Самоа. Великобритания нищо не получава, но за сметка на това е компенсирана от германския кайзер със Соломоновите острови.

През август 1914 г. след започналата Първа световна война Нова Зеландия окупира Германска Самоа. А по договора от Версай от 1919 г. след края на военния конфликт Германия загубва всичките си колонии. По решение на Лигата на нациите Нова Зеландия получава мандат да управлява островите, което продължава до 1 януари 1962 г., когато страната става първата независима държава в Океания под името Западна Самоа.

Самоа е монархия. Страната е член на Британската общност. Пожизнен глава на държавата е крал Малиетоа Танумафили II. Законодателна власт е в ръцете на Асамблея от 49 депутати, избирани за пет години, от тях 47 са вождове на родове, а двама не са самоанци. Изпълнителната власт е поверена на правителство и министър-председател. Въоръжените сили на Самоа са в състав на 2300 човека.

Самоа има площ от само 2831 квадратни километра. Разположена е в южната част на Тихия океан. Страната се състои се от два големи острова - Савайи (1707 кв. км) и Уполу (1125 кв. км), два малки - Маноно и Аполима и пет много малки островчета. Общата брегова линия е 340 километра. Островите са от вулканичен произход, планински, с широки долини и най-висок връх Силисили - 1858 м над морето (на о-в Савайи).

Климат на Саоа е субекваториален, пасатен. Средната годишна температура е 26 °C. Чести са силните урагани, а валежите достигат до 2000-3000 мм годишно.  Растителност – вечнозелени тропически гори (65% от площта).

В самоа е развито монокултурно селско стопанство, в което са заети 60% от трудоспособното население. Отглеждат се кокосови палми и какао. В животновъдството се отглеждат едър рогат добитък, птици и свине. Промишлеността в Самоа е слабо развита. Има малки предприятия за преработване на селскостопанска продукция, за дрехи, обувки, хранителни стоки, сувенири, цигари и други. Развива се и дървообработващата промишленост.

Транспортът е представен от1800 км шосета, от които 260 км са с твърдо покритие. Пътешественикът може да обиколи двата големи острови без проблеми, тъй като крайбрежието им е опасано от пътища. Но няма жп линии. Международното летище се нарича „Фалеоло“ (на 34 км западно от Апия).

Самоа годишно се посещава от над 100 хил. туристи.

Общо 98.6% от жителите на страната са самоанци (от тях 10% метиси), европейци са 0.6% от хората, други полинезийци са 0.5%, а 0.3% се определят като други. Официални езици в Самоа са самоански и английски. Азбуката, която се използва на острова е латиница.

Общо 99.80% от самоанците са християни (като от тях протестанти са 78.4%, а католици - 21.6%), а 0.2% се поределят като други.

Самоа е в "Черния списък“ на Европейския съюз с юрисдикциите, които не сътрудничат на ЕС във връзка с избягването на данъчното облагане. Той беше съставен през декември 2017 година от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Документът постоянно се актуализира, а него в момента са Американска Самоа, Фиджи, Гуам, Оман, Самоа, Тринидад и Тобаго, Американски Вирджински острови и Вануату.

Апия е столицата на Самоа от 1962 година. Градът е разположен на планинското северно крайбрежие на остров Уполу. Климатът е тропически - горещ и влажен, като има чести ураганни ветрове. Температурите през цялата година варират от +24 до +27 градуса. А валежите достигат средно 3000 мм годишно.

В града живеят над 38 800 души. Апия е единственото пристанище в страната. Има и аерогара.

Флората на Апия включва над 600 вида растения. Градът изнася най-вече банани, кокос и сушени ядки от кокосов орех. Внасят се най-вече памучни изделия, мотори, месо и захар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във