Банкеръ Weekly

Свят

С падането на Алепо не приключва войната

Привържениците на Асад ликуват.

Когато Русия се намеси в сирийския конфликт миналата есен, много анализатори обявиха, че крайният резултат от нейното включване ще бъде определен от изхода на битката за Алепо. Очакваше се, че победата на някоя от страните - било ползващата се с руска подкрепа армия на Башар Асад, било разнородните опозиционни сили, ще има решаващо значение за хода на конфликта и за възможностите за намиране на политически изход от него. Днес, когато имаме еднозначен отговор на въпроса за Алепо - градът е изцяло в ръцете на правителствените сили - идва ред и на въпроса какво следва нататък?

Падането на Алепо не слага край на сирийския конфликт, но го вкарва в нова фаза, в която акцентът на усилията на сирийския режим постепенно ще се прехвърля от овладяването на нови територии към опазването им. Правителството страда от хроничен недостиг на обучени войници и това го принуждава постоянно да мести боеспособните си части по цялата контролирана от него територия. Тази стратегия обаче води до внезапни сривове на фронтовете, откъдето те са изтеглени. Пресен пример е случилото се в Палмира. През пролетта на 2015-а градът бе превзет от бойците на "Ислямска държава" със светкавична атака, при която правителствените сили буквално се разпаднаха. През март тази година след продължителни боеве и с помощта на руската авиация армията си го върна, като от тази победа бе изцедено всичко, което можеше да се използва за пропагандна цел. И така до втората седмица на декември, когато джихадистите повториха упражнението от 2015-а и пак почти без съпротива си върнаха населеното място.

Случилото се в Палмира е показателно за общия недостиг на сили на сирийския режим, който само частично е компенсиран от подпомагани от Иран шиитски милиции, бойците на "Хизбула" и други съюзници. Армията му продължава да е разтегната на много фронтове до предела на възможностите си. Затова е особено важно какви загуби е претърпяла при превземането на Алепо и какви сили ще бъдат освободени след овладяването, за да бъдат изпратени по други направления.

Балансът на силите в северната част на Сирия, в основата на който се смята, че стои споразумение между Русия и Турция, одобрено от Дамаск, също ще бъде повлиян от Алепо. Изглежда, че договорката между участниците в сделката е режимът да си затваря очите пред присъствието на турски сили на територията си срещу турската ненамеса в Алепо. Само че какво ще стане сега след падането на града? Едва ли може да се разчита, че споразумението между Москва и Анкара е достатъчен гарант за спокойствието. Самият Башар Асад нееднократно е изразявал недоволството си от турското присъствие и се е заричал, че ще води война до пълното освобождаване на Сирия. На 29 декември пък турският президент Реджеп Ердоган "случайно" изпусна реплика, че армията му е навлязла в страната, за да свали "тирана Асад". Дори Кремъл бе изненадан и се наложи лично руският президент Владимир Путин да разговаря с турския си колега за изясняване на ситуацията. Два дни по-късно Ердоган обяви, че операцията му не е "срещу страна или човек, а само срещу терористичните организации".

Ако има направление, в което е почти сигурно, че ще продължи настъплението на сирийската армия, това е северозападната област Идлиб. Контролът над нея е от жизнено значение за местните бунтовнически групировки, тъй като тя има 50-километрова граница с Турция и оттам те получават оръжие и подкрепления. Дамаск е наясно, че ако бунтовниците изгубят границата, с тях е свършено, и затова вероятно ударите му ще бъдат насочени точно към пограничните райони на Идлиб. Но доколко Турция ще е радостна да види силите на Асад до границата си?.

Превземането на Алепо, най-големия град в Сирия и нейна икономическа столица, не слага край на войната, но с овладяването му правителството си осигурява контрол на 90% от плодородните територии, където е съсредоточено населението и където са големите населени места и пазари. Очакваното настъпление към Идлиб ще гарантира пълна власт на Асад над цялата западна част на държавата. След това обаче той ще е изправен пред друг проблем - как да удържи завладяното? Помощта на Русия и Иран бе жизненоважна за успехите му досега, но е повече от ясно, че в перспектива ще трябва да разчита главно на собствени сили. Същевременно като основен проблем се очертават отношенията с местното население в районите, където сунитите са мнозинство, какъвто е и Алепо. Ако правителството не намери формула за овладяване на междурелигиозното напрежение, те ще станат арена на партизанска война и самоубийствени атаки.

При тази ситуация е малко вероятно Асад да изпрати сили към пустинните райони на изток, за да се бори с "Ислямска държава" и да превземе столицата й Рака. Висш представител на Дамаск, пожелал анонимност, сподели пред ливанския вестник "Дейли стар", че Асад практически е "отписал" Рака и я разглежда като проблем на Вашингтон. В това има логика - освен всичко останало, превземането на Алепо циментира властта на Асад и на практика направи несъстоятелни идеите за преходно управление, след което да последва оттеглянето му. Защо тогава, осигурявайки си най-важните територии и властта, господарят на Дамаск да не остави други да свършат мръсната работа по почистването от джихадистите?

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във