Банкеръ Daily

Свят

С десанта в Нормандия  се открива втори фронд срещу Нацистка Германия

Среща на Главното командване на съюзническите сили, 1 февруари 1944 г. Отпред: Артур Тедер, Дуайт Айзенхауър, Бърнард Монтгомъри.

На днешния ден през 1944 започва десантът в Нормандия. Общо 155 000 войници на съюзниците дебаркират по бреговете на Нормандия  (Франция),  преодоляват Атлантическия вал, изграден от немците, и навлизат във вътрешността на страната.

Десантът в Нормандия (известен още като Денят "Д“ или операция "Нептун“) е военна операция на Великобритания, САЩ и Канада срещу Третия рай, с която се открива втори фронд през Втората световна война срещу немската армия.

Самият десант е подготвян за по-ранна дата, но пради лошото време е отложен. Самата операция започва на 6 юни 1944 г. на брега на Северна Франция в областта Нормандия. Тя е резултат от дълга предварителна подготовка и операции за дезинформация на противника. С десанта се дава начало на Битката за Нормандия, част от операция "Овърлорд", целяща откриване на втори фронт срещу Нацистка Германия в Европа. Фелдмаршал Ервин Ромел е командир на германските сили в района, като Адолф Хитлер му е възложил развиването на укрепленията по Атлантическия вал в очакване на съюзническото нахлуване.

В десантната операция участват около 7000 кораба и десантни съда и близо 11 000 самолета. Най-голямата морска десантна операция по време на Втората световна война е осъществена успешно благодарение на огромното превъзходство по море и въздух, осигурено с ресурсите на САЩ. Успехът ѝ спомага за откриването на втори фронт в Европа. В този ден американските войски губят 6603 бойци, в това число 1465 убити, англичаните и канадците – около 4000 души убити, ранени и безследно изчезнали.

След като Вермахтът нахлува в Съветския съюз на 22 юни 1941 г., Йосиф Сталин започва да оказва натиск върху съюзниците, с искане те да отворят втори фрон в Западна Европа. Към края на май 1942 г. Съветският съюз и САЩ правят съвместно обявление, гласящо "...бе постигнато пълно разбиране по отношение на спешните задачи за създаване на втори фронт в Европа през 1942 г.“ Обаче британският министър-председател Уинстън Чърчил убеждава американския президент Франклин Д. Рузвелт да отложи обещаното нахлуване, тъй като дори и с американска помощ Съюзниците не разполагат с адекватни войски за такава дейност. 

Вместо незабавно връщане на Франция, западните съюзници предприемат офанзива в Средиземноморския театър на военните действия, където вече са стационирани британски войски. 

На Техеранската кофнеренция през ноември 1943 г. Рузвелт и Чърчил обещават на Сталин да открият дългоочаквания втори фронт през май 1944 година. 

Съюзниците планират да започнат инвазията на 1 май 1944 година. Първоначалната чернова на плана е приета по време на Квебекската конференция през август 1943-а. Генерал Дуайт Айзенхауер е назначен за командир на главното командване на съюзническите сили. Генерал Бърнадр Монтгомъри е избран за командир на 21-ва група армии, която е съставена от всички сухопътни войски, участващи в нахлуването. На 31 декември 1943 г. Айзенхауър и Монтгомъри първи виждат плана, който предлага морски десанти от три дивизии, подкрепяни от още две дивизии. Двамата веднага настояват мащабът на първоначалното настъпление да се увеличи на пет дивизии, с парашутни десанти от три допълнителни дивизии, които да позволят действия на по-дълъг фронт и да се ускори превземането на Шербур. 

Нуждата да се набавят допълнителни десантни кораби за разширената операция означава, че нахлуването трябва да се отложи поне до юни. В края на краищата, общо 39 съюзнически дивизии се налага да участват в битката за Нормандия: 22 американски, 12 британски, три канадски, и по една френска и полска – над 1 милион души, всичките под британско командване.

 

Резултати

Десантът в Нормандия е най-голямото нахлуване по море в историята, включвайки близо 5000 десантни съда, 289 ескортиращи съда и 277 миночистача. Близо 160 000 войници преминават Ламанша, като към края на юни броят им е нараснал до 875 000.

Победата в Нормандия произтича от няколко фактора. Немските укрепления по Атлантическия вал са само частично завършени – малко преди деня на десанта Ервин Ромел докладва, че строителството е готово само на 18% в някои райони, тъй като ресурсите се отклоняват на другаде. Заблуждаващите операции на съюзниците се оказват успешни, принуждавайки немците да защитават огромен участък от крайбрежието на Франция. Също така съюзниците постигат и поддържат въздушно превъзходство, което означава, че немците се оказват неспособни да наблюдават вражеската подготовка във Великобритания и не могат да се намесят с бомбардировки. Транспортната инфраструктура във Франция е сериозно нарушена от съюзническите бомбардировки и френската съпротива, което затруднява немците да доставят подкрепления и провизии. Откриващите бомбардировки на съюзниците се оказват не особени точни, за да имат някакъв ефект, но специализираната бронетехника сработва добре, с изключение при Омаха (най-силно отбраняваният плаж), предоставяйки артилерийски огън за пехотата, докато слиза на плажовете. Сложната командна структура на немското висше командване също играе роля в съюзническия успех.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във