Банкеръ Weekly

Свят

Руско нефтено рамо за кюрдите

Кюрдското знаме и образът на Барзани нямат място в Киркук.

На фона на случващото се в Каталуния един друг порив за самостоятелност - този на кюрдите в Ирак - почти остана в сянка. Кюрдският референдум за независимост бе проведен с разлика от няколко дни от каталунския и шансовете на кюрдите да постигнат успех дори изглеждаха по-големи от тези на каталунците. Днес вече е ясно - опитът им претърпя пълно фиаско. Нито една световна сила не ги подкрепи, съседите им реагираха остро и те изгубиха контрола над жизненоважни територии. Логичната развръзка бе оставката на Масуд Барзани - дългогодишния и възприеман като несменяем лидер на кюрдския автономен район в Ирак.

Превземането на богатия на петрол район на град Киркук от иракската армия, основна заслуга за което имат шиитските милиции, директно управлявани от Иран, сериозно промени политическия пейзаж в кюрдската автономия. Сега тези кюрдски сили, които са подкрепяни от Техеран, придобиха влияние, каквото не са имали през последните две десетилетия. Тяхната политическа сила, Патриотичният съюз на Кюрдистан, бе в лоши позиции след приключилата през 1997-а гражданска война между нея и другата водеща партия - Демократическата партия на Кюрдистан на Масуд Барзани. Оттогава формацията на Барзани контролираше властта, като поддържаше прилични отношения със Съединените щати, Турция и Израел - една от малкото държави, които приветстваха референдума от 26 септември.

Допитването обаче промени положението. Турция остро се противопостави на независимостта, а и Вашингтон не я подкрепи, макар че призова към спокойствие. Това даде възможност на иракското правителство да предприеме с иранска подкрепа решителни действия в заеманите от кюрдите територии, като постави ръководството на автономната област на колене не без помощта на опозицията. То предложи да "замрази" независимостта и отправи молба за диалог, като преди това водещи фигури от Патриотичния съюз на Кюрдистан публично осъдиха провеждането на референдума. Нещо повече - има данни, че силите на опозицията без съпротива са предали Киркук на иракските власти срещу гаранции за икономическите си интереси.

От този развой на събитията главният губещ са Съединените щати. От години насам те подкрепят както правителството в Багдад, така и кюрдските власти в Ербил, поддържайки баланс между двете страни и туширайки противоречията им. Сега обаче лидерът, с когото работеха - Масуд Барзани, се отказа от властта, а проиранските сили получиха преимущество. Така Техеран отне важни позиции от Вашингтон в региона. Що се отнася до губещата политическа сила - Демократическата партия на Кюрдистан, след като бе останала почти без приятели, тя намери подкрепа от неочаквано място - Москва. Възползвайки се от отварящия се вакуум, Русия сключи с правителството в Ербил енергийни сделки за милиарди долари - стъпка, която още повече ще го отдалечи от Съединените щати.

Тези сделки идват тъкмо навреме, защото ударът, понесен от загубата на Киркук, бе огромен. Само двете главни нефтени находища в областта даваха по 280 000 барела дневно, осигурявайки 45 на сто от петролните доходи на кюрдската автономия. Иракското правителство обяви, че в бъдеще ще експлоатира тези находища, като пренасочи добива от тях, заобикаляйки изцяло  населените с кюрди райони чрез друг нефтопровод, известен като Киркук - Джейхан. Положението на кюрдската автономия се усложни допълнително и от това, че иракски сили овладяха редица контролни пунктове по турската граница, които дотогава тя контролираше, и на първо място контролния пункт Хабур, през който преминава практически целият трафик и сухопътна търговия между Турция и Ирак.

В този именно критичен момент Москва подаде ръка на Ербил. Руската компания "Роснефт" сключи договор с местната петролна фирма "КАР Груп", според който ще инвестира 1 млрд. долара в нефтопровода към Турция с цел увеличаване на капацитета му до 1 милион барела дневно. Делът на "Роснефт" в проекта може да бъде 60%, а до 40 на сто ще останат за "КАР Груп". Руският нефтен гигант каза също така, че е постигнал споразумение и за покупката на 80-процентен дял в пет находища в автономния район на сума около 400 млн. долара - като според експерти общо запасите в тези находища са около 670 млн. барела. С тези сделки руските инвестиции в нефтодобива в кюрдската автономия от декември 2016-а насам ще достигнат 4 млрд. долара, а Русия ще заеме място на главен инвеститор в района. Но освен че подадоха финансова ръка на закъсалата област, руснаците ясно заявиха и политическата си подкрепа. Макар че Русия запази неутралитет по отношение на референдума, коментирайки последните сделки, външният й министър Сергей Лавров заяви, че Москва "няма да изостави кюрдите".

Така Иракски Кюрдистан се превърна в арена на съперничество между Техеран и Москва посредством подкрепяните от тях местни политически сили. Противоречията между двете партии са остри и предвид близкото им минало не е изключено отново да се разгори гражданската война. От друга страна, техните покровители досега успешно си сътрудничат на сирийска територия и едва ли биха допуснали ситуацията да излезе извън контрола им.

Ако обаче има нещо, което не буди съмнение, то е, че и руснаците, и иранците се стремят да изтласкат американците от региона. Което бе потвърдено и по време на визитата на руския президент Владимир Путин в Техеран на 1 ноември. Тогава върховният ирански ръководител аятолах Хаменей изрази мнение, че само сътрудничеството между двете им държави ще може да възстанови стабилността в тази част на света и да изолира Съединените щати.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във