Банкеръ Weekly

Свят

Русия и Китай в сблъсък за Тръмп

Двете водещи антизападни сили имат различни интереси в американските президентски избори

Москва и Пекин досега винаги са изглаждали противоречията си
S 250 0b8f4474 e3b4 434e bd84 51aa0cd30a8d

Двете водещи сили, чието сътрудничество е основна заплаха за доминацията на Запада в световните дела, се сблъскват на необичаен терен - Съединените щати. А причината е, че имат различни фаворити за предстоящите през ноември президентски избори. Доколко това може да породи истинско напрежение между евроазиатските гиганти, е трудно да се прецени, но залогът и за двете сили е голям.

 

Китай се надява американският президент Доналд Тръмп да загуби предстоящите избори, а Русия се е прицелила в репутацията на демократа Джо Байдън – главният съперник на Тръмп в борбата за Белия дом. Това показват анализи на американското разузнаване.

"По наши оценки Китай предпочита Тръмп да не бъде преизбран, защото Пекин го смята за непредсказуем. А Москва използва редица мерки, за да очерня преди всичко бившия вицепрезидент Байдън", съобщи на 7 август директорът на американския Национален център за контраразузнаване и сигурност Уилям Еванина. И обясни, че

свързани с Кремъл лица се стремят да подпомагат

кандидатурата на президента Тръмп в социалните мрежи и по руската телевизия.

Председателят на доминираната от демократите Камара на представителите на САЩ Нанси Пелоси реагира остро.

"Не са равностойни. Русия се меси денонощно в нашите избори. Така правеха през 2016 г., така правят и сега. Китай, от своя страна, може да предпочита Байдън, но не е истински замесен в президентските избори", убедена е демократката.

Въпреки аргументите й обаче твърдението, че

ситуацията е същата като през 2016 г.,

по-скоро не отразява действителността.

През последните три години Китай съвсем ясно измести Русия като главен геополитически противник в очите на Съединените щати. Макар че Русия отправи най-острото предизвикателство към доминирания от западните страни световен ред през 2014 г. с анексирането на Крим, администрацията на Тръмп премести фокуса си към Китай като най-голяма заплаха – от областта на търговията, през технологиите, та до военните дела. Истината е, че и Пекин с поведението си не прави нищо, за да разсее подозренията. Напротив - и в икономическо, и в политическо отношение продължава да ги подхранва, държейки се все по-войнствено.

Затова и смяната на ролите с Русия, както и появяващите се от време на време знаци, че

Москва и Пекин не са толкова единни,

колкото на Запад си мислят, подхранват някои надежди във Вашингтон за евентуално сътрудничество за париране на Китай. Официален Вашингтон, разбира се, не коментира такава възможност, а държавният секретар Майк Помпео - в отговор на журналистически въпрос - неотдавна дори я отхвърли.

Замeстник-държавният секретар Стивън Бигън обаче сподели наскоро пред "Файненшъл таймс" увереността си, че САЩ биха могли да бъдат по-гъвкави и да открият "спойката" в отношенията между Русия и Китай. Според него тя се крепи главно на "споделената решимост за противопоставяне на Съединените щати".

Същите мисли сподели и Елбридж Колби - бивш висш служител на Пентагона, участвал в изработването на националната отбранителна стратегия на САЩ. "Целта ни е да осигурим по-голямо пространство между Китай и Русия", отбеляза той и препоръча страната му да намали дразнещите елементи в отношенията си с Москва.

Настина, наблюдават се

разминавания между евроазиатските приятели

в отношението им към Америка.

През юли, в комюнике за разговор между китайския външен министър Ван И и руския му колега Сергей Лавров, Пекин обвини Вашингтон, че бил "изгубил всякакъв разум, морал и почтеност в преследване на егоизма си, едностранчивостта и тираничната си политика до крайност". В руското комюнике за същия разговор обаче единственото споменаване на САЩ е... по-скоро между редовете. "Просто" Лавров бил информирал колегата си за руско-американския диалог върху оръжейния контрол.

Ако се търсят внимателно, могат да се открият и други разминавания между партньорите. Пак през юли, Сергей Лавров не се появи на форум за китайския мегапроект "Един пояс – един път", а изпрати дипломат от по-нисък ранг. А тържественото отбелязване на 160-годишнината от основаването на Владивосток, организирано от руското посолство в Пекин, отпуши гнева на китайските интернет потребители. Те масово заклеймиха Русия като агресор и я обвиниха, че е построила града върху китайска земя. За отбелязване е, че китайските власти не предприеха нищо, за да тушират това недоволство.

И сега идват на дневен ред американските избори. Разминаването в интересите на Москва и Пекин по отношение на кандидатите за Белия дом е очевидно. След като през 2014 г. се конфронтира с целия западен свят, за Владимир Путин сегашните

антикитайски позиции на Доналд Тръмп

и на част от политическите среди във Вашингтон са повече от добре дошли.

Те насочват прожекторите на международната политика към сблъсъка между Вашингтон и Пекин, като по този начин оставят у руския лидер по-голямо поле за маневриране –  в Европа, в Близкия изток, в Северна Африка... Навсякъде, където са съсредоточени руски интереси.

Нещо повече – руският лидер прекрасно знае, че страната му

не може да се бори за световно лидерство

с икономическите гиганти САЩ и Китай. В момента Русия подкрепя Китай като сила, застрашаваща първенството на Съединените щати, но едва ли ще му позволи да стане едноличен световен лидер.

Това, с което в момента Русия превъзхожда Китай, са военните технологии и суровините, но то няма да е вечно. Икономически гигант като Китай неминуемо ще навакса изоставането си във въоръжението, а що се отнася до енергийните източници - Пекин си има достатъчно скрити козове. Например - Иран и бившите съветски републики в Средна Азия, които все по-фатално продължават да потъват в икономическите обятия на Пекин.

Подготвяният от Китай и Иран 25-годишен договор за приятелство, предвиждащ китайски инвестиции в ислямската република за 400 милиарда долара и китайски бази в Персийския залив, е показателен за по-нататъшната политика на Пекин. Но обединението на "архивраговете на Америка" разкрива пред Русия нови възможности да поеме ролята на балансьор, включително и да разшири влиянието си в Сирия, където се конкурира с Иран за влияние над правителството в Дамаск. А тази възможност ще е гарантирана, докато в Белия дом е човекът, обявил Китай и Иран за главни врагове – Доналд Тръмп.
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във