Банкеръ Daily

Свят

Решително десетилетие очаква Китай

Страната ще трябва да се нагоди да е по-богата, но и по-застаряваща

Застаряването на населението е неизбежно (АФП)

През последните десетилетия както у политиците, така и у широката публика се създаде впечатлението, че растежът на Китай ще е безграничен. В края на миналия век то бе подхранвано от шеметния двуцифрен растеж на китайската икономика и днес - макар растежът на Поднебесната империя да е успокоен до немай къде, малцина вярват, че нещо може да спре политическия и военен възход на Китай.

 

Икономическите успехи на страната са безспорни. Новата й роля на лидер в технологичните иновации, развитието на стратегията й за чуждестранни инвестиции посредством инициативата "Пояс и път", експериментирането й с идеи като тази за дигитална валута на собствения й пазар създадоха уникални условия за икономическо развитие.

Развитието на Китай обаче

няма как да е неотменно и безкрайно

Следващото десетилетие ще е решително за нагаждането на страната към това да е по-богата, но и по-застаряваща. Дори представители на управлението й изразяват безпокойство за близкото й бъдеще – кога директно, кога завоалирано. Изглежда че и Китайската комунистическа партия си дава сметка, че добрите времена не са даденост и константа.

От 2030-а нататък в страната ще започне да се усеща ефектът от политиката за едно дете, наложена от партията в края на 70-те години. Макар това ограничение да бе официално отменено през 2015-а и да бе заменено с политика за две деца, а съвсем отскоро и за три с цел повишаване на раждаемостта, ако не настъпи рязка промяна, в края на века населението на Китай ще се свие с 48 процента – от 1,4 милиарда през 2017-а на 732 милиона през 2100-а, показва прогноза на списание "Лансет". Комбинирано с ниското ниво на образование на повечето китайци – само 30 на сто от работниците имат средно образование, това може да значи, че Китай няма да разполага с човешките ресурси, за да избегне

"клопката на средния доход"

и да запази сегашните си нива на растеж.

Много е малка вероятността за срив на китайската икономика, какъвто прогнозират зложелателите на източния гигант, но едва ли сегашното развитие ще продължи по същия начин безкрайно.

Макар че Китайската комунистическа партия определя Китай като "уверена страна", новоприетият петилетен план обръща внимание на много източници на безпокойство – в областта на прехраната, увеличените военни разходи, устойчивото развитие, голямата задлъжнялост на местните власти.

През 90-те години се появиха надежди, че Китай ще либерализира икономиката си и дори политиката си, но те отстъпиха пред реалността, че господстваща ще е "социалистическата пазарна икономика". А когато в тази система се сблъскат по-либерални представители и по-праволинейни марксисти, когато изборът е между по-голяма икономическа свобода и по-голям политически контрол, изборът на китайската комунистическа партия почти винаги е в полза на контрола.

Китай наистина по забележителен начин

се възстанови от пандемията,

като през първото тримесечие на 2021-ва отбеляза растеж от 18,3 процента. Потреблението се завръща към нормалността в много области – включително в развлекателната индустрия, в хотелиерството, във вътрешните пътувания.

Въпреки това партийното ръководство е обезпокоено от натиска на външни сили, особено от страна на Съединените щати, които не могат да бъдат смятани за доброжелатели на Пекин. Затова в центъра на петилетния план бе поставена стратегията за "двойна циркулация", чиято цел е да се намали зависимостта от чуждестранен внос за сметка на собствено производство и да се стимулира потреблението, като в същото време страната остане голям световен износител.

Фокусът на бъдещето ще е върху технологиите (China Daily)

Противоречията в тази стратегия, която изисква едновременно голямо положително външнотърговско салдо и засилено вътрешно потребление, не са разрешени. Китайските работници все още разполагат с относително по-малко средства за харчене в сравнение с работниците от другите развиващи се икономики, така че ако държавата се надява да засили вътрешното потребление, ще трябва в един момент да вземе трудното решение да им даде повече пари. Тогава пък обаче ще се наложи за определен период Китай

да намали износа си,

докато нивото на производство не отговори на нарасналото търсене у дома. Задачата не изглежда непостижима, но за изпълнението й ще се наложи да се взимат трудни икономически и политически решения.

Противоречията в китайските глобални инициативи също ще изпъкнат през следващото десетилетие. Инициативата за преки инвестиции "Пояс и път", приета през 2013-а, засега дава смесени резултати. Инфраструктурните проекти в субсахарска Африка и Пакистан може да се смятат за успешни. Стратегията на кампанията обаче предполага да се разчита на китайски доставчици и изпълнители за проектите изпълнители, което накара много западни страни да възприемат "Пояс и път" като форма на китайски империализъм. Още по-голям проблем за инициативата е, че често пъти парите са наливани във финансово високорискови инвестиции, като например високоскоростна железница в Лаос.

Заради това през 20-те години "Пояс и път" ще преориентира фокуса си върху

технологии и здравеопазване,

области, в които Китай има или очаква да получи преимущество пред конкурентите си. Преориентирането доведе до масово снабдяване с китайски ваксини срещу COVID в страни като Обединените арабски емирства и Малайзия, както и до осигуряване на евтини 4G и 5G мрежи. Последните са силно субсидирани, което изкушава потенциалните клиенти да избират между евтини и бързи мобилни данни и опасенията, че инсталирането на китайско оборудване дава възможност на Пекин да провежда промишлен шпионаж. Китайският завой към технологиите доведе и до стремеж у международната общност да наложи общи норми в технологичната област, който вероятно ще се засили през следващите години.

Каквото и да се случи, китайската икономика ще расте и нищо чудно да стане най-голямата в света, макар че растежът няма да реши всички проблеми, пред които е изправена. Китайската комунистическа партия обаче е показвала досега изключителна гъвкавост, превръщайки командната икономика в капиталистически гигант, така че от нея могат да се очакват и още изненади.

Facebook logo
Бъдете с нас и във