Банкеръ Weekly

Предизвикателство

Решителният мандат за Меркел

Първата й работа бе да посети Париж.

Ангела Меркел подкара последните си години като канцлер на Германия. Такова е поне мнението на повечето наблюдатели, които отхвърлят вероятността през 2021-ва тя да се изкуши от още един мандат. Причините са повече от една - първо, тогава ще е изравнила рекорда на Хелмут Кол като най-дългогодишен канцлер на Германия. И второ - макар че германците все още й гласуват доверие, то прогресивно намалява и все по-силно се усеща умората от водачеството й - както сред избирателите, така и в собствената й партия.

Канцлерката направи и първите видими действия, сочещи, че мисли за оттегляне - като определи Анегрет Крамп-Каренбауер за генерален секретар на Християндемократическия съюз, което се тълкува като посочване на "наследник". Същия път извървя и самата Меркел преди две десетилетия, когато Хелмут Кол я постави на този партиен пост.

Все още обаче има една съществена разлика между Меркел и Кол. Въпреки обвиненията за "черно" финансиране на партията, които вгорчиха последните години от живота му, Хелмут Кол има запазено място в историята като човека, който обедини Германия. За разлика от него, досега наследницата му е показала, че е най-добра в едно - гасенето на пожари. Финансовата криза, гръцкият фалит, вълната от имигранти, хибридните атаки на Русия, Брексит, надигането на национализма - това далеч не са всички предизвикателства, с които "мама Меркел", както я наричат сънародниците й, трябваше да се сблъска в първите си три мандата. Но липсва най-важното - онова, с което тя ще остане в историята, освен ако не я удовлетворява определението "борец с кризи".

Ако иска да остави в наследство нещо по-голямо, Меркел трябва да го направи в следващите три години в рамките на този свой последен кабинет. Позициите, от които й се налага да тръгне, обаче не са добри. В цялата следвоенна история на Германия не е имало толкова трудно формиран кабинет, с такова нежелание от страна на партньорите в него. Голямата коалиция между християндемократи и социалдемократи, която на 14 март бе одобрена от Бундестага, е рожба на големи и нежелани компромиси и от двете партии. Нещо повече, за да предразположи партньорите си от ГСДП, Меркел бе принудена да им даде шест министерски поста - толкова, колкото остави и за християндемократите.

Последните месеци, през които се водеха преговорите за правителство, показаха до каква степен Европа е зависима от лидерството на Германия. Въпросите за решаване, които са се натрупали пред Меркел - както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план, ще изискват решителни действия, но въпросът е дали конструираната по този начин коалиция ще даде възможност за такива? До момента признаците са за точно обратното. Още преди клетвата на кабинета социалдемократът Олаф Шолц, който получи изключително важното финансово министерство, обяви, че предпочитаният метод на действие на новата власт ще е "стъпка по стъпка", като изтъкна, че голямата коалиция не е "брак по любов".

Коалиционният договор между двете формации не дава яснота и каква ще е европейската стратегия на правителството, макар че е озаглавен "Нов устрем към Европа". Споразумението например призовава за подобряване на функционирането на Европейския съюз и особено на Европарламента, но не подсказва по какъв начин ще бъде постигнато това. В него се казва и че Германия ще прави по-голяма вноска в бюджета на съюза, но без конкретизиране.

И докато коалицията в Германия колебливо формулира приоритетите си, френският президент Еманюел Макрон от месеци търпеливо чака отговор на предложенията си за реформиране на общността. Досега Берлин имаше оправдание да бави отговорите си, но вече не остана място за повече отлагане. А предложенията на Макрон са радикални - те включват създаването на по-интегрирана еврозона с неин собствен финансов министър, бюджет и управление, като според него това би предпазило единната валута при следваща криза.

Очевидно е, че Берлин трябва да отговори на Париж, само че сред коалицията няма яснота какво да съдържа отговорът. Докато социалдемократите са по-склонни да приемат предложенията на Макрон, християндемократите и особено традиционният им партньор - баварският Християнсоциален съюз, гледат ако не враждебно, то поне със скептицизъм на идеята да качат цветущите германски финанси в една лодка с останалите партньори в блока, някои от които са в перманентна криза.

За отбелязване е, че два дни след клетвата на кабинета първото задгранично посещение на Ангела Меркел бе точно във Франция. Резултатът беше впечатляващ - Макрон й предложи заедно да изготвят до юни "ясна и амбициозна пътна карта" за реформиране на Европейския съюз. "Ние имаме волята и сме способни да изпълним тази задача", отговори му Меркел. Заявката на двамата е силна, но както отбеляза изданието "Политико", те избегнаха да дадат каквито и да било подробности около плановете си. Може да са решили да изчакат насрочената за 23 март среща на върха на лидерите на страните от еврозоната, която ще бъде специално посветена на реформите на паричния съюз. Възможно е обаче и друго обяснение - че различията между тях все още са твърде големи.

Извън всяко съмнение е, че Ангела Меркел ще има решаващата дума за всякакви промени в общността. И ако тя - в партньорство с Макрон - успее наистина да прокара дълбока реформа на блока, това вече ще е сериозна заявка за историческото й наследство. Проблемът е, че успехът й е заложник на твърде много фактори - както извън Германия, така и в самата нея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във