Банкеръ Daily

Свят

Разширяването на ЕС дерайлира

Както изглежда блокът си има достатъчно вътрешни проблеми, за да приоритизира разширяването си.
S 250 ec7ce954 71b5 4618 a224 8b702b403e94

Европейската перспектива на страните от Западните Балкани - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия, Хърватия и Черна гора, изглежда все по-далечна. Както изглежда, Брюксел не само е забавил процеса на разширяване, но все още няма готова стратегия за европеизацията на региона. Тази пасивност може да му струва скъпо, защото Китай и Русия продължават да налагат влиянието си, включвайки в арсенала си и ваксините срещу коронавируса.

 

Надеждите за присъединяване на Северна Македония и Албания удариха на камък, след като през 2019 г. Франция и Нидерландия наложиха вето върху започването на преговорите за членство заради липсата на напредък в реформите за подобряване на демокрацията и борбата с корупцията. В края на 2020 г. пък преговорите за присъединяване на Скопие бяха блокирани от България заради спорове около общата история, националната идентичност и езика.

През октомври Словения – следващият ротационен председател на Общността, трябва да организира неформална среща на върха за Западните Балкани, на която ще присъстват лидери от ЕС и региона. Надеждите на Скопие и Тирана са ориентирани именно към тази среща.

Разширяването не е приоритет

Както изглежда блокът си има достатъчно вътрешни проблеми, за да приоритизира разширяването си. Важно е да се отбележи, че имаше възражения към присъединяването на последните попълнения България, Румъния и Хърватия. Според Нидерландия, например, тези държави не са били достатъчно подготвени за пълноправното си европейско членство.

Основните  критерии за разширяването са определени на заседанието на Европейския съвет в Копенхаген през 1993 година. Там са заложени определени демократични, икономически и политически условия за държавите, които искат да се присъединят към ЕС. Сред ключовите условия са  стабилни институции, които са гаранция за демокрация, правова държава, права на човека и зачитане и защита на малцинствата, функционираща пазарна икономика и капацитет за справяне с конкуренцията и пазарните сили в ЕС.

Всепризнатите ползи от евентуалното приемане на страните от Западните Балкани са трикратно увеличен търговски обмен между старите и новите държави членки, петкратно увеличение между новите държави членки, по-голяма стабилност в Европа и по-голяма тежест на ЕС на световната сцена. Този процес има и пасиви. Някои скептично настроени полици смятат, че тези страни носят „тежък товар“ и решаването на вътрешните им неразбории ще падне върху плещите на блока.

През 2019 г. френският президент Еманюел Макрон наложи вето срещу започването на преговори за присъединяване към ЕС с Албания и Северна Македония. Неговите аргументи бяха, че преди да приема нови членове, ЕС трябва да засили съществуващите си политики и институции. Трябва да бъде решен и същинския проблем в процеса на разширяване: на новите членове да се предлагат всички пълни ползи - от самото начало, а Общността все така да няма никакви опции за "превъзпитание", ако някой тях по-късно отстъпи от поетите ангажименти.

Словенският премиер Янeз Яншa (между другото - също толкова логично) е точно на противоположното мнение. Според него, акo Европейският съюз спре да се разширява, със сигурност ще се разшири някой друг. И, за да не споменава конкретни имена (примерно - Русия, Китай или Турция), той деликатно обяви, чe "в рeгиoнa имa мнoгo игрaчи, някои от тях са много силни и по всякакъв начин ce oпитвaт дa cпрaт разширяването на ЕС".

България запази позицията си за Северна Македония 

България потвърди позицията си за европейската перспектива на Северна Македония по време на редовното заседание на Съвета „Общи въпроси“ в Люксембург на 22 юни. В същото време обаче се отворена за "конструктивен диалог с предстоящото Словенско председателство на Съвета на ЕС за намиране на взаимно приемливи решения“.

Страната ни бе представена на заседанието от заместник-министъра на външните работи Румен Александров.

"България продължава проучвателните консултации със Скопие в изпълнение на Договора за приятелство и добросъседство. Подхождаме конструктивно и добронамерено, но очакваме Република Северна Македония да пристъпи към изпълнение на практика на поетите на високо ниво на 17 юни 2021 г. в София ангажименти, което ще позволи да се придвижим в положителна посока“, заяви Румен Александров.

Българските власти очакват изричния отказ на Скопие от териториални, малцинствени и исторически претенции към премахване на официалните антибългарски надписи и монументи в Северна Македония, реабилитация на репресираните по време на комунизма заради българското им самосъзнание. Нещо повече - София настоява прилагането на двустранния Договор за добросъседство да бъде включено сред условията в бъдещата Преговорна рамка за присъединяване на Северна Македония към ЕС.

В същото време

България даде висока оценка за постиженията на Албания

в процеса на реформи и потвърди подкрепата си за приемане на преговорната рамка на страната.

Македонският външен министър Буяр Османи призова България да деблокира интеграционния процес на страната му и "уточни", че това да се случи на 24-25 юни, когато лидерите на Общността трябва да проведат поредната Среща на върха.

Според опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, българското вето върху преговорния процес доказва не друго, а че правителството на Зоран Заев лъже, че Северна Македония е получила конкретна дата за започване на преговори за пълноправно членство в ЕС.

Докато македонският политолог и историк Благойче Атанасовски директно заплаши бъдещото постоянно правителство на България, че точно то ще понесе отговорността затова, че София не се била съобразила с промакедонските настоявания на великите сили САЩ, Германия и Франция.

"България вече е в матова позиция. От една страна тя вдигна залога с вето, защото нейните политически елити искаха да получат по-големи отстъпки от нас и насочиха фокуса на българските граждани към този въпрос. А от друга страна те вече са изправени и в бъдеще ще се сблъскат с още по-голям натиск от най-мощните държави-членки на ЕС, но и от американската дипломация и администрация“, коментира Атанасовски.

В крайна сметка разширяването на общността трябва да продължи, ако иска да се развива. Ако ЕС не може да вкара граничните си държави в стабилна орбита, намеренията за водене на самостоятелна и независима политика ще си останат ще си останат точно такива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във