Банкеръ Daily

Свят

Рабиндранат Тагор е първия неевропеец с Нобелова награда за литература

Той е единствения поет, удостоен с честта да бъде автор на химните на две държави - на Индия и на Бангладеш.

Днес можем да си спомним за Рабиндранат Тагор - индийският писател, поет, философ, педагог, композитор, общественик, променил дълбоко бенгалската култура в края на ХІХ и началото на ХХ век. Великият индийски писател напуска този свят на 7 август 1941 година.

През 1913 година Тагор получава Нобелова награда за литература и става първия неевропеец, удостоен с това отличие, което го нарежда сред най-широко известните по света индийци наред с Махатма Ганди. Двамата са политически съмишленици в движението за независимост на Индия, като Ганди получава прозвището си Махатма ("велика душа") от Тагор, а от своя страна той го нарича Гурудев ("божествен учител").

Произхождащ от бенгалско семейство от кастата на брахмините, Рабиндранат Тагор започва да пише стихове едва 8-годишен, а на 16 години вече публикува поезия под псевдонима Бханушинго и пише първите си разкази и пиеси. Най-важните си произведения пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски. Сред най-известните му произведения са стихосбирките "Гитанджали" и "Градинарят", романът "Го̀ра" (1910 г.) и сборникът с философски есета "Са̀дхана".

Рабиндранат Тагор е роден на 7 май 1861 година в Калкута в знатно бенгалско семейство с вековни традиции. На бенгалски език името му означава "Повелител на Слънцето".  От най-ранно детство Рабиндранат се развива във високо интелектуална и напредничава среда. Неговият баща Дебендранат Тагор е един от най-дейните членове и организатори на религиозното общество Брахмо Самадж, което води борба с идолопоклонството, със старите обреди и предразсъдъци и с ограниченията на кастовата система. Бащата, задълбочен в своето съзерцание, прекарва по-голямата част от своето време като отшелник в имението си Шантиникетан и предприема дълги пътувания из Хималаите. На едно от своите пътувания взима и малкия Тагор, което оказва всестранно влияние за оформянето на бъдещия световноизвестен поет.

През 1912 г. Рабиндранат Тагор прави голяма обиколка из Европа и Америка. По време на посещението си в Англия той се среща с видни интелектуалци и творци. Възхитен от интензивната духовност на поезията му, изразена в сетивни образи, ирландският поет Уилям Бътлър Йейтс пише знаменития си предговор към стихосбирката "Гитанджали".

През 1913 г. Рабиндранат Тагор е удостоен с Нобелова награда за стихосбирката си "Гитанджали", а скоро след това получава и английска благородническа титла. През 1919 г., в писмо до вицекраля на Индия, Тагор се отказва от тази титла, в знак на протест срещу кърваво потушения мирен протест в Амритсар.

През 1926 година Тагор прави голяма обиколка на Европа. След Атина, Букурещ и Белград на 17 и 18 ноември 1926 г. великият хуманист посещава София и изнася две беседи.

В края на живота си Тагор открива рисуването като нова форма на изява на твореческия си гений.

Огромно е литературното наследство на Рабиндранат Тагор - 12 романа, над 100 разказа, около 2000 песни, около 30 поеми и 50 стихосбирки и други.

Той е единствения поет, удостоен с честта да бъде автор на химните на две държави. Стихотворението му "жана Гана Мана" става химн на Индия, а стиховорението му "Амар Сонар Бангла" - химн на Бангладеш.

Първият директен превод от бенгали на български е преводът на Писмо №13 от книгата на Рабиндранат Тагор "Писма за Русия", превод на Николай Николаев, публикуван в сп. Пламък, 1992, бр. 1 - 2.

Facebook logo
Бъдете с нас и във