Банкеръ Daily

Свят

Путин обедини Европа

Дори и най-близките приятели на Русия на континента й обърнаха гръб

Протест в Амстердам срещу руската агресия

Руската агресия срещу Украйна обедини Европа и трансатлантическите съюзници, както нищо друго не можа от падането на Берлинската стена насам. Руският президент Владимир Путин постигна невъзможното – истинско единство в Европа, след като и най-добрите му приятели на европейския континент му обърнаха гръб.

В продължение на години Путин можеше с усмивка да наблюдава западното разединение – като се започне от излизането на Великобритания от ЕС от ЕС през 2016-а, мине се през дългогодишната антипатия на Унгария към Брюксел, и се стигне до разрива между трансатлантическите съюзници, започнал по времето на Доналд Тръмп и все още незаличен напълно при Джо Байдън.

За Путин

моментът бе идеален за инвазията

в Украйна. Изглеждаше, че ще има възможност да разшири още повече разделението на континента – войната щеше да принуди европейските страни, разкъсвани от спорове помежду си и измъчвани от вътрешното напрежение, причинено от коронавирусната пандемия, още повече да излязат извън своята зона на комфорт.

"И когато Владимир Путин си мислеше, че ще разруши европейското единство, се случи точно обратното", каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в интервю на 28 февруари. "Сътрудничеството ни е по-здраво от скала – това бе продиктувано от историческите обстоятелства. Обстоятелства, които никой от нас не би могъл да си представи", добави Мишел.

Вашингтон изказа същото мнение. "Президентът Путин се оказа един от най-големите обединители на НАТО в модерната история – нещо, за което може би трябва да му благодарим", коментира прессекретарката на Белия дом Джен Саки.

Ричард Хас, председател на базирания в Ню Йорк Съвет за международни отношения, каза, че за няколко дни европейската политика е претърпяла "зашеметяващо" преобразяване. "Путин направи това, което никой на запад не би могъл – той

съживи идеята за Запада",

отбеляза Хас.

Докато по телевизионните екрани вървяха кадри с преминаващи украинската граница руски танкове и криещи се от бомбардировките в метростанциите украински семейства, притесненията в столиците на страните членки от това какъв ефект ще имат върху икономиките им по-твърдите санкции срещу Русия, като изключването й от глобалната разплащателна система SWIFT, отстъпиха пред общата решителност да се направи каквото трябва, за да бъде спрян Путин.

Пред реалността какво означава руската инвазия не само за Украйна, но и въобще за архитектурата на сигурността на цяла Европа, частни съображения като желанието на Италия да запази износа си на луксозни стоки за Русия или на Германия да запази достъпа си до руския газ отстъпиха пред общата цел.

Европарламентът аплодира на крака украинския президент Зеленски

Дори най-преданите приятели на Путин се отвърнаха от него – като чешкия президент Милош Земан, унгарския премиер Виктор Орбан и лидерката на френските националисти Марин Льо Пен.

В края на миналата седмица Европа не само постигна съгласие да наложи тежки финансови санкции на Русия, но и повечето страни от континента, включително неутралните Австрия и Швеция, затвориха въздушните си пространства за руски самолети. ЕС дори взе решение да спре излъчването на руската телевизия RT – главния рупор на пропагандата на Кремъл в чужбина. "Абсолютно необходимо е да се приемат по-нататъшни мерки за изолирането на Русия", заяви шведският министър за ЕС Ханс Далгрен по шведското национално радио.

Най-драматична промяна претърпя Германия,

чиито лидери от години безуспешно се опитват да поддържат диалог с Путин въпреки многократните предупреждения от техни съюзници, че не може да се има доверие на руския президент.

След като взе решение да се откаже за неопределено време от газопровода "Северен поток 2", Берлин отстъпи пред натиска на съюзниците си и се съгласи на по-твърди мерки спрямо Русия. На 26 март Германия одобри изключването на Русия от системата SWIFT и обяви, че ще достави на Украйна необходимите оръжия.

На следващия ден канцлерът Олаф Шолц извърши може би най-драматичната промяна в политиката на Германия в модерната й история. Канцлерът обяви пълно преобръщане в позициите на страната си по отношение на разходите за въоръжаване, като съобщи за пренасочване на сто милиарда евро за нови оръжия – което по думите му би позволило на Берлин да изпълни задълженията си към НАТО за дълъг срок.

След като в продължение на години Берлин крайно неохотно даваше пари за въоръжаване, сега отиде оттатък исканите от презокеанските му съюзници два процента от бюджета за военни разходи.

По време на извънредна сесия на Бундестага, Шолц определи руската инвазия като

"повратен момент в историята на нашия континент".

Агресията на Русия в Украйна послужи отрезвяващо и в други отношения. Това се отнася особено за амбициите за стратегическа автономия на Европа – идеята, че ЕС може се грижи за сигурността без американска помощ. Кризата в Украйна показа, че Европа продължава да е напълно зависима от американската защита, което може да затрудни и Вашингтон в неговите намерения да се "обърне" към Азия и да се фокусира върху Китай.

Политиците в Европа обаче най-сетне се събудиха и отвориха очите си за действителността. Показахме, че няма да заменим свободата си за газ, заяви първият дипломат на ЕС Жозеп Борел пред Европарламента в извънредния дебат за Украйна на 1 март. По думите му най-важният урок от войната в Украйна е, че силите на злото съществуват и са способни със сила да решават спор. Трябва да бъдем по-единни, отколкото досега, настоя той.

Това е часът, в който

се роди геополитическа Европа,

подчерта Борел.

С нахлуването си в Украйна Путин, изглежда, смяташе, че ще вбие пореден клин в европейското единство – както го е правил успешно по най-различни поводи през последните години. Този път обаче, вместо да "разделя и владее", руският президент неволно създаде най-голямото предизвикателство, пред което някога се е изправял – истински единна Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във