Банкеръ Daily

Свят

Първото изпълнение на френския национален химн Марсилезата

Клод Жозеф Роже дьо Лил

На днешния ден 1792 г. френският национален химн Марсилезата е изпят за първи път в Париж.

Песента прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, отиващи на фронта, и оттам произлиза и името ѝ. Има такъв успех по времето на Френската революция, че на 14 юли 1795 г. Конвентът я провъзгласява за национален химн.

Забранена по времето на Империята, тя е преработена от Ектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става отново химн на Франция. Утвърждава се като химн на Франция и с конституциите от 1946 и 1958 година.

Днес национален химн на Франция, тя е била и химн на международното революционно движение. Всъщност думите на "Интернационала", написани през 1870 г. от Йожен Потие, първоначално са изпълнявани с мелодията на Марсилезата. По време на Парижката комуна от 1871 г. с тази мелодия „Интернационалът“ е приет за химн. Едва през 1888 г. Пиер Дегейтер написва познатата и до днес мелодия на „Интернационала“.

Тъй като много хора с лява ориентация по света, особено анархистите, черпят вдъхновение от Комуната, „Марсилезата“ става интернационален символ на лявата политическа ориентация. Неин превод, формулиран като руско-френски химн се появява в пресата на Одеса през 1891 година. В Чикаго мъчениците от Хеймаркетския бунт отиват на смърт, пеейки „Марсилезата“. През 1917 г., след падането на царисткия режим, и „Марсилезата“, и „Интернационалът“ са използвани за национални химни на Съветска Русия. За няколко години „Интернационалът“ постепенно става единствен химн. Руските думи на Марсилезата „Отречемся от старого мира“ (Да се отречем от стария свят) силно се различават от френския текст. В Русия „Марсилезата“ е пята както с руския, така и с френския текст.

Песента е забранена от режима на Виши във Франция и в окупираните от Германия райони през Втората световна война и пеенето ѝ е било акт на съпротива. Преди това, тя е била забранена също и във Френската империя. Франция при Наполеон и Наполеон III използва или други химни, или няма химн в периода от 1799 до 1870 година.

Специално във Франция химнът (и особено текстът му) става донякъде полемичен въпрос от 70-те години на миналия век. Някои го смятат за милитаристки и ксенофобски. Направени са много предложения да се смени химнът или текстът му.

Исторически обаче „Марсилезата“ се свързва с Френската република и нейните ценности, което прави такава промяна малко вероятна.

 

Марсилезата

е  написана от Клод Жозеф Роже дьо Лил в Страсбург в нощта на 25 срещу 26 април 1792 г. след като Франция обявява война на Австрия и започва войната на първата коалиция. Оригиналното ѝ име е „Марш на рейнската армия“ (Chant de guerre de l'Armée du Rhin) и е посветена на рейнската армия (Armée du Rhin), една от основните революционни армии на военния театър в Рейнланд от 1791 до 1795 година.

Клод Жозеф Роже дьо Лил (на френски: Claude Joseph Rouget de Lisle), роден на 10 май 1760 г. в Лон льо Соние, Юра - починал на 26 юни 1836 г. в Шоази льо Роа, Сена е Уез), е френски капитан и композитор, който през 1792 г. създава „Марсилезата“, френският национален химн.

Роже дьо Лил влиза в армията като инженер и по-късно е повишен в чин капитан. Създава „Марсилезата“ през април 1792 г. в Страсбург, където е разквартирована неговата военна част. Песента била вдъхновена от произведението на Моцарт "Пиано Концерто 25". Първата ѝ част се казвала „Chant de guerre de l’armée du Rhin“ („Боен химн на Рейнската армия“). Названието си „Марсилеза“ той получил от политика Шарл Барбаруа, роден в Марсилия. По-късно песента става химн на Марсилския доброволчески батальон и най-накрая на Франция.

Дьо Лил бил заклет роялист и контрареволюционер. През 1793 г. едва избягва гилотината и лежи дълго време в затвора. Умира в бедност през 1836-а. На 14 юли 1915 г. неговите тленни останки са транспортирани до войнишкото гробище в град Шоази льо Роа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във