Банкеръ Weekly

Кроежи

Протестно надиграване в Армения

Лидерът на опозицията и негова поддръжничка.

Арменската столица Ереван ту е парализирана от десетките хиляди привърженици на опозиционния лидер Никол Пашинян, ту по негов призив те се разотиват. В такъв ритъм се движат протестите, обхванали кавказката страна, след като дългогодишният президент Серж Саркисян си запази властта, прехвърляйки се на премиерския пост. Впоследствие той подаде оставка, но недоволството отново се разрази, след като парламентът не одобри лидера на опозицията за премиер. Поредното успокоение настъпи, защото народните избраници се уплашиха от безредиците и все пак склониха да подкрепят кандидатурата на Пашинян.

Такива явления не са необичайни в Армения. Буквално през три-четири години страната бива разтърсвана от по-силни изблици на недоволство от управляващите. Особено силни бяха те през 2008-а, когато след президентските избори избухнаха сблъсъци, взели десет жертви. Тогава Серж Саркисян спечели първия си мандат, а Никол Пашинян заемаше централна роля в кампанията на неговия главен конкурент - Левон Тер-Петросян. След размириците Пашинян бе обвинен в организиране на безредици с човешки жертви и се кри в нелегалност в продължение на месеци, докато накрая през 2009-а не се предаде. Освободен с амнистия през 2011-а, той се утвърди като опозиционен лидер и влезе в парламента.

Според експерти вътрешната политика на Армения в голяма степен се определя от баланса на множество групи за влияние, чиито интереси често пъти нямат нищо общо с националните. За 27-те години от разпада на Съветския съюз в страната не се е утвърдила демократична политическа система и политическите промени са съпровождани и дори предизвиквани от интриги и заговори между представители на различни кланове.

Главният външнополитически въпрос за Армения е намирането на решение на конфликта с Азербайджан заради областта Нагорни Карабах. Официално преговорите протичат под шапката на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. През последните десет години обаче те са в застой, а Москва остава главен фактор в конфликта заради лостовете си за влияние както в Ереван, така и в Баку. Факт е, че Армения не смее да предприема нищо, без да го е съгласувала с Русия. Тя е обвързана с могъщия си покровител и чисто формално - като член на Евразийския икономически съюз и Организацията на договора за колективна сигурност.

Прави впечатление, че Русия приема хладнокръвно протичащата "кадифена революция", както я нарекоха вече организаторите й, въпреки подобни прецеденти в Грузия и Украйна, довели на власт антируски настроени сили. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков специално подчерта, че ситуациите в Армения и Украйна са коренно различни. Паралелите между сегашните събития и грузинските от 2003-а са по-близки, при все че Москва не одобряваше особено сваления грузински президент Едуард Шеварнадзе и първоначално бе благосклонна към заелия мястото му Михаил Саакашвили. Но как протекоха после руско-грузинските отношения е известно и затова не е изключен подобен развой и сега - независимо че руските власти поддържаха повече от добри отношения с управлявалия близо 11 години Серж Саркисян. За отбелязване е обаче, че Русия не създаде проблеми, когато миналата година Армения сключи договор за разширено партньорство с Европейския съюз, макар че членува в Евразийския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във