Банкеръ Weekly

Свят

Приносът на вируса

Кризата промени света, понякога за добро

Ограниченията доведоха и до протести

Лоша година. Безспорно такава е отиващата си 2020-а. Във всички аспекти – чисто човешки, социален, икономически... В такава бедствена ситуация светът не се е намирал от Втората световна война насам, но дали промените, до които вирусът ще доведе, ще са сравними по мащаб с онези след войната?

Пандемията оказа голямо влияние върху политиката в много страни чрез спиране на законодателния процес, изолацията и смъртта на политици. COVID-19 предизвика и по-широки дебати по политически въпроси, като този за относителните предимства на демокрациите и автокрациите, как отделните държави отговарят на кризата, политизираха се гледните точки за вируса.

Борбата с пандемията доведе до безпрецедентно разширяване на властта на правителствата. Това предизвика безпокойство, че управляващите няма да желаят да се откажат от тази власт, когато кризата отмине – което неведнъж се е случвало в миналото.

Има и доказателства, че кризата е предизвикала

сплотяване около лидерите

в много страни, като подкрепата за правителствата се увеличи в Италия, Германия, Франция и Великобритания. В Съединените щати обаче рейтингът на президента Доналд Тръмп падна за сметка на рейтингите на редица губернатори на щати.

Над 80 държави обявиха извънредно положение, което на много места доведе до подозрения в злоупотреба с власт.

По данни на "Репортери без граници" близо 40 страни са ограничили свободата на медиите.

Станахме свидетели на забраната на масови протести, отмяна на избори или провеждането им, когато опозицията не може да проведе ефективна кампания, селективно налагане на ограничителни мерки над политически опоненти, насочване на средства за възстановяване към политически приятели, нарочване на определени групи за виновници за проблемите.

В много страни бяха задействани мащабни програми за проследяване на контактите на заразените, което постави под въпрос неприкосновеността на личния живот на гражданите.

Пандемията повлия на международните отношения. Според някои наблюдатели тя показва нуждата от

фокусиране върху здравната дипломация

и справянето с кризи. Но според други едва ли ще последват значителни промени в международната система.

Дипломатическите отношения бяха повлияни от напрежението около търговията и транспортирането на лекарства, диагностични тестове и болнично оборудване. Някои политически лидери обвиниха свои колеги от други страни за това, че не са успели ефективно да ограничат заразата и по този начин са допринесли за безконтролното й разпространяване. По-бедни държави пък бяха затруднени с набавянето на тестове за коронавируса, донякъде заради това, че по-богатите не оставиха почти нищо за тях. Проблем, който ще се прояви и при разпределянето на ваксините.

Без да омаловажаваме тежките щети, които ни нанесе пандемията, трябва да отбележим, че всяка монета има две страни. А изпитанията понякога водят до развитие.

От Европа вирусът извади и най-лошото, и най-доброто. Годината започна много зле. Брюксел изгуби контрола в решителен за авторитета си момент. Вместо да се мобилизират да дадат общ отговор на заплахата, отделните страни членки предпочетоха да се спасява всяка за себе си.

Отчайваща липса на солидарност

разтърси блока. Италия, която е от основоположниците на Обединена Европа и сред най-големите й поддръжници, в един момент разбра по неприятния начин, че "приятел в нужда се познава". Стигна се дотам, че Брюксел се обърна към нея с прочувствено извинение, в което изразява съжалението си, че не й е помогнал навреме.

После обаче тромавата машина се задвижи. Европейските страни приеха безпрецедентния по размерите си спасителен план за справяне от кризата. А на онези лидери от европейската периферия, които не желаеха избирателите им да ги питат защо парите им изтичат в бездънни чекмеджета, наложиха средствата да бъдат обвързани със зачитането на върховенството на закона. И стана така, че именно кризисният момент и чудовищните поражения, нанесени от коронавирусната епидемия, изиграха ролята на катализатор за приемането на тази стъпка - отдавна предлагана и многократно отлагана поради липса на воля и тънки сметки.

Бедствието, сполетяло континента ни, в крайна сметка доведе до ситуация, в която европейските ръководители се видяха принудени да вземат решение, което

в по-"мазни" времена биха отлагали още години

– и от което в перспектива ще спечелим всички.

Епидемията не бе панацея за Брюксел и много проблеми остават за решаване в бъдеще. Например за тромавата бюрократична машина, която в края на годината пак се "прояви", поставяйки блока най-накрая на опашката за одобряване на новите ваксини. Добре че все пак Германия скръцна със зъби на чиновниците и ги натисна да съкратят с една седмица времето за одобряване на ваксината.

Въобще Берлин изигра централна роля не само тогава, но и в тежките преговори за бюджета и възстановителния фонд, и къде ли не още. А главната заслуга за това е на канцлерката Ангела Меркел. Догодина обаче тя ще опразни канцлерството, а сред потенциалните й наследници не се откроява никой, който да запълни оставената от нея празнина. Какво например ще стане с европейското лидерство, ако начело на Германия застане Фридрих Мерц, наричан "германския Тръмп"?

А един от най-големите "подаръци", които коронавирусът ни направи, бе, че

ни отърва от Доналд Тръмп

В началото на годината изглеждаше, че шансовете на американския президент за преизбиране са повече от сериозни. Американската икономика растеше, безработицата бе невиждано ниска от много десетилетия, а обикновено това са признаците, диктуващи поведението на американските избиратели пред урните. И после дойде пандемията, която срина всичко, което Тръмп можеше да си пише като актив.

Би могло да се възрази, че това е несправедливо, защото никой не може да контролира бедствията, а и американският президент наистина имаше успешни ходове както във вътрешната, така и във външната политика. Именно коронакризата обаче докрай извади наяве най-грозните черти на личността му – невежество, арогантност, незачитане на общоприети правила и въобще на околните – които той проявяваше и към европейските си партньори. Човек с авторитарен манталитет нямаше повече място в Белия дом и американските избиратели му го показаха. Не без приноса на вируса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във