Банкеръ Weekly

Свят

Приятел с опрян в главата пистолет

Джон Болтън е вдигнал мерника на "евроидите".

Опрян в главата пистолет. Такова е усещането за политиката на Съединените щати спрямо Европа, споделяно от все повече нейни представители. Конкретният повод за сравнението бяха вълненията около търговската война, с която американският президент Доналд Тръмп заплашва Европейския съюз, но чувството за несигурност е по-генерално. Негов източник преди всичко са непоследователността и непредвидимостта, които Тръмп е възприел като основна тактика във външнополитическите си ходове.

Последният изблик на напрежение между двата бряга на Атлантическия океан бе предизвикан от решението на американския държавен глава да не налага защитни мита на ЕС засега, но като му постави срок да коригира търговската си политика до 1 май. При това той го направи така, че да накара събралите се на 23 март лидери на Евросъюза да чакат решението му и на два пъти да отлагат заседанието, на което трябваше да приемат контрамерки, в случай че търговската война бъде обявена.

"Можем да разговаряме за всичко с приятелска държава, но по принцип не преговаряме с пистолет, опрян до слепоочието." С тези думи френският президент Еманюел Макрон, който е смятан за един от европейските ръководители, постигнали най-добро разбирателство с Тръмп, коментира поведението на американския си колега.

Събралите се в Брюксел европейски политици, обединени от общите си проблеми, включващи както заканите на Тръмп, така и изострените отношения с Русия заради случая "Скрипал", изразиха надежда, че все пак ще се стигне до споразумение за митата. Въпреки това те не можаха да скрият раздразнението си от едностранчивата интерпретация на ситуацията от страна на американския президент и най-вече от неговата непредсказуемост.

Европейците не се сблъскват за първи път с нея и вече имат изработени механизми, с които да я посрещат. Както в случаите с изтеглянето на Съединените щати от Парижкото споразумение за климата, заканите срещу ядреното споразумение с Иран, преместването на американското посолство в Йерусалим, при които Вашингтон и Брюксел бяха на противоположни позиции, и сега евролидерите се постараха да намалят напрежението, за да укротят лесно възпламенимия американски президент.

В същото време все повече се засилва усещането, че непредвидимостта, непоследователността и избухливостта, които са негови характерни черти, не са нищо повече от добре разработен прийом да налага волята си както на международната арена, така и в собствената си страна. За илюстрация може да бъде използван случаят, при който неговата предизборна кампания се възползва от данните на 50 млн. профила на американски избиратели във Фейсбук. Както стана известно, фирмата "Кеймбридж Аналитика", с която се бе свързал щабът на Тръмп, бе използвала индивидуалните желания, недоволства и страхове на потребителите, за да насочва към тях точно такива послания на милиардера, които най-точно им отговарят. И тук идва ключовият момент - обърканите и взаимно противоречащи си туитове, които Тръмп бълваше по време на кампанията и които ставаха поводи за присмех, намират своето обяснение, ако приемем, че всеки от тях е стигнал именно до онзи краен потребител, върху когото би имал най-силно въздействие. Така привидният хаос се превръща в добре обмислена и печеливша стратегия и само можем да си зададем въпроса дали американският президент не се опитва по същия начин да въздейства и върху международните дела - чрез стихийни "туитове", подчинени на добре обмислена стратегия.

Стихийността на Тръмп особено пролича при последния развой на отношенията с Русия. След като Владимир Путин за пореден път бе избран за президент в едни избори, които са далече от стандартите за демокрация, повечето европейски лидери не бързаха да го поздравят с победата му, а когато го направиха, споменаха за проблемите между страните си и Москва. За сметка на това Тръмп, пренебрегвайки съветниците си, не само поздрави Путин, но не повдигна въпросите за съмнителния характер на неговата победа, намесата на Русия в изборите в САЩ през 2016-а или ролята на Москва в отравянето Скрипал и дъщеря му - заради което цяла Европа бе настръхнала. Нещо повече, след разговора, който впрочем бе проведен броени дни след налагането на поредните американски санкции срещу Русия заради намесата й в изборите, президентът спомена и за евентуална среща с руския си колега.

Както можеше да се очаква, върху Тръмп се изсипа вълна от критики както у дома, така и от другата страна на Океана. Към него направо бяха отправени обвинения, че е предал европейските си съюзници по повод отравянето на Скрипал. И само дни по-късно стопанинът на Белия дом отново направи поредния рязък завой - като изгони цели 60 руски дипломати, с цели 37 повече, отколкото бе изгонила страната, на чиято територия бе извършено покушението - Великобритания.

Но докато Тръмп продължава да изпраща противоречиви сигнали към съюзниците си, едно негово действие би трябвало сериозно да ги разтревожи. Става дума за назначаването на Джон Болтън за негов съветник по националната сигурност. Ако има нещо, около което повечето наблюдатели са обединени, то е, че известният като "ястреб" бивш американски посланик в ООН ненавижда Европейския съюз. Болтън неведнъж е изразявал антипатията си към "евроидите" и любовта им към спазването на международните норми, които според него застрашават суверенитета на Съединените щати. Отношението му към Евросъюза пролича особено добре през последните години, когато определи Брексит като "истинска народна революция" и разкритикува избора на Антонио Гутериш за генерален секретар на ООН, определяйки го като "бивш социалистически премиер на Португалия и убеден привърженик на Европейския съюз".

Болтън ще заеме мястото си в Белия дом на 9 април, а за "евроидите" не остава друго, освен отсега да си правят сметката какво ги чака.

Facebook logo
Бъдете с нас и във