Банкеръ Daily

Свят

Президентът Гроувър Кливланд открива Статуята на Свободата

На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща седемте морета и континенти. Общо 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света.

На днешния ден през 1886 г. в Ню Йорк президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата, която е подарък от Франция по случай стогодишнината от обявяването на независимостта на Съединените американски щати.

Статуята на Свободата (на английски: Liberty Enlightening the World, по-известна като Statue of Liberty, на френски: La Liberte' e'clairant le monde) е неокласическа скулптура, един огромен паметник, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти. Тя е проектирана от френския скулптор Фредерик Огюст Бартолди (Frédéric Auguste Bartholdi). Той изучава архитектура в Париж в Националното училище по изящни изкуства. Участва във Френско-пруската война, а през 1871 година за първи път посещава САЩ. Всъщност, той създава три статуи, като най-голямата от тях е тази в Ню Йорк, висока 151 фута и тържествено открита на 28 октомври 1886 година. Това е последното му посещение в Щатите. Съществуват мнения, че скулпторът е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си. Втората такава статуя, която той нарича "Моята Лейди", е тази в Париж. Според някои златотърсачи на нея има отбелязани символи, които водят до следа към карта на съкровище. Третата му статуя е най-безизвестната и се намира в Люксембурската градина.

Идеята за изграждането на Статуята на Свободата идва от едно изявление на френския юрист и политик Едуард Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година. По време на разговор след вечеря в дома му край Версай, Лабуле, отявлен поддръжник на Севера в Американската гражданска война, заявява: "Ако в Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник, в чест на тяхната независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени усилия - общо дело на нашите две нации". Това вдъхновява един млад скулптор Фредерик Бартолди, който присъства на тази вечеря.

Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, е проектирал вътрешната носеща конструкция. Тя представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост - 4 юли 1776 година.

Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята на Свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея. От 1886 г. до откриването на самолета, е първият американски символ, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Посещава се от над три милиона души на година. Обявена е за национален паметник през 1924 година, а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 година.

Готовата статуя е официално представена на посланик Ливай Мортън на церемония в Париж на 4 юли 1884 година, а френското правителство е заявило своята готовност да заплати за превоза ѝ до Ню Йорк. Статуята остава за известно време в Париж, в изчакване на напредъка в изграждането на пиедестала. През януари 1885 година тя е разглобена на части и опакована (в повече от 200 пакета) за презокеанското си пътуване с кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 година. Причините са от парично естество, затова са организирани са кампании за събиране на дарения за довършването на статуята.

На 28 октомври 1886 президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата.

Монументът е висок 46.5 м и е поставен върху платформа (55.5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън. На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща седемте морета и континенти. Общо 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927 г.), а в другата - Декларацията за независимостта от 4 юли 1776-а. Под краката й са разкъсаните вериги на робството.

С времето Статуята на Свободата се превръща в символ на целите САЩ, наричана Miss Liberty (Госпожа Свобода) или Lady Liberty (Лейди Свобода, Свободната дама). Статуята има стотици копия с по-малки размери, сред които: близо до Айфеловата кула на остров в Сена, в един от парковете на Париж, в района на Токийския залив, в Сиатъл.

През дългия си живот Статуята на Свободата е затваряна няколко пъти за ремонт. Достъпът на обществеността до балкона около факела е забранен от съображения за безопасност от 1916 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във