Банкеръ Daily

Свят

През 1962 г. е публикувана първата повест на Александър Солженицин

"Един ден на Иван Денисович" е първото произведение на Александър Солженицин, публикувано в СССР. Това се случва през 1962 г. в списание "Нов свят".

Алекса̀ндър Иса̀евич Солженѝцин (на руски: Алекса̀ндр Иса̀евич Солженѝцын; на английски: Aleksandr Solzhenitsyn) е руски романист, драматург, историк и дисидент. Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд.

Става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970 г., а през 1974-а е прокуден от родината си.

Солженицин е роден на 11 декември 1918 в Кисловодск, Русия - град курорт в Ставрополския край. Разположен в подножието на Северен Кавказ между Каспийско и Черно море. Наименуван е на многото минерални извори в района. В края на XIX век и началото на XX век Кисловодск е дом на много руски музиканти, художници и аристократи, включително и на руския живописец и портретист Николай Ярошенко. Част от действието в романа "Герой на нашето време" на Михаил Лермонтов се развива в Кисловодск.

Солженицин учи математика и физика в Ростовския университет и го завършва преди началото на Втората световна война, по време на която се сражава в Червената армия. Получава чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 февруари 1945 г. заради това, че критикува Сталин в писмата си до свой бивш съученик. Затворен е за осем години - от 1945 до 1952-а, без съд по член 58 от Съветския наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка - затвор, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Описва тамошните си преживявания в романа "В първия кръг".
Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг. За тях той пише в "Един ден на Иван Денисович" и "Архипелагът ГУЛаг".
През 1952 г. Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по чудо в ташкентската болница през 1954 година. Престоят му там е отразен в повестта "Раково отделение".
По време на управлението на Никита Хрушчов Солженицин е реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става преподавател в училище по математика и физика, като същевременно работи над своите книги.
"Един ден на Иван Денисович" (1962 г.) е първото произведение на Солженицин, публикувано в СССР. След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Произведенията му се разпространяват по системата на т.нар. "самиздат". Неговото Писмо до IV-я конгрес на съветските писатели, в което той настоява за премахване на цензурата, реабилитация на ред писатели, убити по време на репресиите, и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. След издаването в чужбина на "В първия кръг" (1968 г.) и "Раково отделение" (1968-1969 г.), и получаването на Нобеловата награда (1970 г.), конфликтът се изостря още повече.
На 13 февруари 1974 г. Солженицин е лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия. КГБ откриват ръкописа на първата част на "Архипелаг ГУЛаг". След по-малко от седмица, съветските власти предприемат репресивни мерки срещу поета Евгений Евтушенко заради неговата подкрепа за Солженицин.
Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. - във Върмънт, САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през 1994 г. той се завръща в Русия. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си.
Критиците на Солженицин го смятат за радикален, защото (според техните твърдения) той често прави връзка между действията на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през ХХ век.
През май 1997 г. Солженицин е избран за редовен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя собствена награда за литература (от 25 хил. долара).
Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 г. и с президента Владимир Путин през 2000-а и през 2002 година.
Двутомният труд на Солженицин "200 години заедно" (отчасти базиран върху неговия ръкопис от 1968 г. "Евреите в СССР и бъдещето на Русия", в който е използвал изрази от рода на ленинско-еврейска революция), от мнозина се смята за антисемитски. Редица книги и статии биват написани, за да оборят тези твърдения на Солженицин.
Александър Солженицин умира на 3 август 2008 г., от сърдечен удар в Москва.

Солженицин е идвал в България, за да лекува очите си в Добридолския манастир "Света Троица" - действащ мъжки манастир в Северна България. Намира се на 4 километра южно от село Добри дол (Община Лом) край шосето Лом - Видин, на 22 км от Лом и на 35 км от Видин. Разположен е в дол, в който някога са били застроени с. Добри дол и манастирът, днес известен като Добридолски манастир. На около 200-300 метра на юг от манастира се намира аязмо с лечебна вода, наречено на Св. св. Козма и Дамян (празникът им е на 1 ноември).

Facebook logo
Бъдете с нас и във