Банкеръ Daily

Свят

През 1869 г. Суецкият канал официално е открит за корабоплаване

Тържественото откриване на Суецкия канал, 1869 година

На 16 ноември 1869 г. официално е открит Суецкият канал (на арабски: Qana al-Suways) - плавателен канал в Египет, пресичащ Суецкия провлак и свързващ Средиземно море и Червено море. Каналът бележи условната граница между Африка и Азия и на практика се явява втората връзка между Атлантическия и Индийския океан. При първоначалното му откриване през ноември 1869 г. каналът е с дължина 164 км и дълбочина 8 метра. След многократни разширения, през 2010 г. Суецкият канал има дължина 193.30 км, дълбочина 24 м и ширина 205 метра.

В северния край на канала се намират градовете Порт Саид (египетски град при вливането на Суецкия канал в Средиземно море. Служи и като база за презареждане на корабите, минаващи през Суецкия канал) и Порт Фуад. В южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е разположена на 3 км северно от третия по големина град в Египет - Исмаилия. Каналът се състои условно от две части, северна и южна, разделени от Голямото горчиво езеро.
Суецкият канал е еднолентов с места за разминаване на корабите при Балла и в Голямото горчиво езеро. Каналът няма шлюзове и водата протича свободно през него. Като цяло течението на север от Горчивите езера е на север през зимата и на юг през лятото, а на юг от тях се изменя според приливите в Суец.
Каналът значително съкращава транспорта на стоки между Европа и Азия, избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит транспортът между Средиземно и Червено море се осъществява чрез претоварване на стоките и придвижването им по суша през провлака.

Днес Суецкият канал е държавна собственост и се поддържа от специална Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската конвенция от 1888 г., която е в сила досега, каналът може да бъде използван по време на война и в мирно време от всеки търговски или военен съд без разлика на неговия флаг.
По протежението на канала няма изградени шлюзове. Причината затова е, че разликата в морските равнища в двата края на канала е почти минимална и не оказва съществено значение при корабоплаването. По него могат да преминават кораби и танкери с водоместимост до 150 хил. тона.

Каналът може да пропуска по-големи кораби от тези, които могат да преминават през Панамския канал. Някои супертанкери са твърде големи за преминаване през канала. Възможно е да се разтовари част от товара, да се превози от кораби, които са собственост на канала и да се натовари отново след преминаването му.
Ежедневно през канала преминават три конвоя от морски съдове - два от тях в южна посока и един в северна. Първият конвой поема на юг рано сутрин като достига до Голямото горчиво езеро. Тук корабите изчакват тези пътуващи на север. На север от езерото каналът се раздвоява. Тук се разминават и втория конвой пътуващ на юг с този отиващ на север. Преминаването през канала продължава 11-16 часа при средна скорост от 8 възела (15 км/час). Ниската скорост на плавателните съдове спомага за защита от ерозия на бреговете, образуваща се от вълните.
Отварянето на канала и свързването на Средиземно море и Червено море прави възможно преминаването на солена вода между двете морета. Тъй като нивото на водата в Червено море е с 1.2 м по-високо от водата в източната част на Средиземно море, потокът на водата между Средиземно море и средата на канала при Горчивите езера преминава на север през зимата и на юг през лятото. На юг от Горчивите езера потока е в зависимост от приливите в Суец. Горчивите езера, които в миналото са били езера с висока соленост, дълго време са естествена преграда за миграцията на животински видове от Червено море към Средиземно море. С изравняването на солеността на Горчивите езера с тази на Червено море, тази преграда изчезва и растения и животински видове от Червено море започват да се настаняват в източната част на Средиземноморието. Тъй като Червено море е по-солено и по-бедно на хранителни вещества от Атлантическия океан, организмите му имат предимства спрямо органичния живот от Атлантика. Тази миграция на организмите се нарича миграция на Лесепс. Допълнително въздействие оказва от 1968 г. и работата на Асуанския язовир, изграден на Нил. Количеството на прясната вода, която се влива от делтата на Нил, е намалено вследствие на дейността на хората и по този начин е намалено разреждането на солената морска вода и тя се повишава и доближава до тази на Червено море.

Проникващите през канала от Червено море растителни и животински видове в Средиземноморието се превръщат в основна част от екосистемата на Средиземно море и имат сериозно въздействие върху екологията, заплашвайки много местни растителни и животински видове. Над 300 растителни и животински вида от Червено море са открити в Средиземноморието и със сигурност има още.

Facebook logo
Бъдете с нас и във