Банкеръ Weekly

Свят

Преразпределиха местата на британските депутати

На имащите ще се даде.

Пазарлъкът за преразпределянето на освободените от британските евродепутати места, който нажежаваше страстите в Европарламента от месеци, най-сетне приключи с решение. От него печелят по-големите страни, а малките, включително и България, не получават нищо. Открехва се обаче прозорецът към една друга възможност, приемана нееднозначно: за транснационални паневропейски листи.

Според решението, гласувано от Конституционната комисия на Европейския парламент на 23 януари, 27 от общо 73-те места, заемани сега от британски евродепутати, ще бъдат преразпределени сред останалите 27 страни от Евросъюза. Най-много ще получат Франция, Испания, Италия и Холандия, но това ще стане след евроизборите през май 2019-а, два месеца след официалното излизане на Великобритания от общността, насрочено за 29 март същата година.

Френските евродепутати ще се увеличат от 74 на 79, испанските - от 54 на 59. Прирастът на италианците и холандците ще е по-малък - съответно от 73 на 76 и от 26 на 29. Ирландия получава две места - от 11 те ще станат 13. С по едно място се "облажват" Дания, Естония, Хърватия, Австрия, Полша, Румъния, Словакия, Финландия и Швеция. А с празни ръце остават България, Белгия, Чехия, Гърция, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Португалия, Словения и Германия. При последната случаят е по-специален - тя не получава бонус, тъй като е достигнала максималния допустим брой от 96 места.

Вместо да бъдат оставени в резерв или просто премахнати, местата бяха  раздадени, защото някои държави смятаха, че сегашното разпределение ги ощетява предвид размера на населението им. Овакантените заради Брексита места дадоха възможност за удовлетворяване на тези искания, без да се налага други страни членки да бъдат лишени от техни евродепутатски мандати. При сегашното преразпределяне, което по същество представлява политическа сделка, общият брой на местата ще бъде намален от 751 на 705. Решението обаче не е окончателно, защото трябва да бъде одобрено в пленарната зала.

Останалите неразпределени 46 бройки засега остават празни, като в бъдеще могат да бъдат използвани за нови членки на съюза.

По-интересното е, че, макар и колебливо, бе отворен пътят към създаването на паневропейски листи. Те ще позволяват на гражданите на ЕС да гласуват за политици от други европейски страни, а не както е сега - само за своите национални листи. Тази идея витае в пространството от години, но напоследък отново набра скорост с подкрепата на френския президент Еманюел Макрон, около когото се обединиха Кипър, Гърция, Италия, Малта, Португалия и Испания. Макар че последната дума за нейното реализиране ще имат националните правителства, решението на Конституционната комисията на Европарламента допусна освободените от британците места да бъдат използвани точно за такива листи.

Членовете на въпросната комисия одобриха и още един текст с незадължителен характер, според който транснационалните листи не трябва непременно да бъдат издигани от сега съществуващите политически групи. След гласуването му обаче се е разразил разгорещен непланиран дебат, информираха медии от Брюксел. Някои евродепутати са се обявили срещу такова становище, като предупредили, че то само ще допринесе за увеличаване на дистанцията между гражданите и техните представители.

Това е любимата идея на европейските федералисти, които наивно смятат, че тя ще увеличи отчетността и участието в евроизборите, докато всъщност ще направи точно обратното, отбеляза евродепутатът от групата на Европейските консерватори и реформисти Казимеж Уяздовски. Като се имат предвид евроскептичните и антифедералистките позиции на неговата група, става ясно, че въпросът за общите листи ще е поредното поле за сблъсък между поддръжниците и противниците на задълбочаването на евроинтеграцията.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във