Банкеръ Daily

Свят

Премиерът на Словения прекроява Балканите?

Скандален документ предизвика страхове от възобновяване на конфликтите

Република Сръбска ще бъде погълната (сн. Emerging Europe)

Скандален документ, предлагащ преначертаването на границите на страните от Западните Балкани, формирали се след разпадането на Югославия, предизвика недоумение и страхове от възобновяване на конфликтите в региона.

 

Изтеклият в словенски медии на 12 април документ с неизяснен произход, за който се смята, че е достигнал до висшите кръгове на Европейския съюз, съдържа предложение за разширяване на териториите на Сърбия, Хърватия и Албания чрез премахването на Косово и свиване на Босна и Херцеговина до една трета от сегашната й територия.

Крайната цел е постигане на етнонационални държави, заради която в началото на 90-те години

избухнаха т. нар. югославски войни.

Документът "предлага" още:

- сега съществуващата Република Сръбска да бъде извадена от Босна и Херцеговина и подарена на Сърбия;

- населените с етнически хървати кантони да бъдат "прехвърлени" към Хърватия или да получат широка автономия - по подобие на Южен Тирол в Италия;

- Косово да се обедини с Албания, а населените със сърби части на Северно Косово също да получат "тиролска" автономия.

Според словенските медии източникът на нонпейпъра (с този термин се означават неофициални документи, предлагащи конфиденциално обсъждане на определени теми) е

офисът на словенския премиер Янез Янша.

Идеята обаче е била родена по време на посещението в Босна на словенския президент Борут Пахор на 11 април.

Единият от тримата босненски съпрезиденти - Шефик Джаферович, съобщи, че още там Пахор отворил темата за преначертаването на границите. "Словенският президент каза, че в определени кръгове в ЕС има хора, които смятат, че трябва да бъде завършен процесът на разпадането на Югославия", преди да се пристъпи към интегрирането на Западните Балкани в ЕС", твърди Джаферович, цитиран от "Евронюз".

На въпроса на словенския гост

дали е възможно мирното разпадане на Босна,

Джаферович и представящият босненските хървати съпрезидент – Желко Комшич, отвърнали, че подобни идеи само тласкат региона към война.

Сръбският представител в босненското президентство – Милорад Додик – обаче реагирал другояче, твърди Комшич. Оттогава Додик на два пъти е изявявал подкрепата си за мирното разделяне на Босна, включително пред парламента на Република Сръбска.

Във връзка със случая от словенското президентство заявиха, че Борут Пахор винаги се е застъпвал за териториалната цялост на Босна и Херцеговина и винаги е бил против разпадането на страната и прекрояването на границите. В същото време оттам не отрекоха, че Пахор е предложил

промени в границите още през септември 2020 г.

по време на посещение в Северна Македония.

В обръщението си към македонския парламент босненският президент допуска, че "накрая в региона може да надделее мнението, че разпадането на бивша Югославия още не е завършено и че трябва да бъдат установени етнически граници на мястото на сега съществуващите".

Янез Янша в телефонен разговор с Шефик Джаферович също отрече съществуването на нонпейпъра, но друг регионален лидер го опроверга. Албанският премиер Еди Рама потвърди наличието на документа.

"Аз го видях – каза Рама в телевизионно интервю. – Преди известно време говорих със словенския премиер. Обсъдих с него за идеята като цяло и видях документа."

Новите граници според англоезичната турска телевизия TRT World

Едно от най-скандалните предложения в нонпейпъра е предложението босненските мюсюлмани да получат

"независимо функционираща държава,

за която да поемат пълната отговорност" и на референдум да решат какво бъдеще искат - в ЕС, без ЕС или с Турция.

Според Янша засега те били за членство в ЕС, но ако хаосът, влиянието на Турция и на радикалния ислям продължавали да нарастват, след десетина години ситуацията можела да се влоши драстично.

Някои коментатори определиха предложението като расистко и дискриминационно спрямо босненската мюсюлманска общност.

Според Курт Басюнер от базирания в Берлин аналитичен център Съвет за демократична политика предложението е "пробен балон с цел да се тества имунната реакция" спрямо идеи, възприемани преди като абсолютно токсични. Басюнер е категоричен, че тонът на нонпейпъра е ислямофобски - особено в предположението, че Босна може да предпочете Турция пред ЕС. В този документ той вижда индикация, че Янез Янша смята да се присъедини към групата на десните антиимигрантски и антиислямски политици в ЕС, водена от унгарският премиер Виктор Орбан.

На същото мнение е и Роберт Ботери, издател на словенския седмичник "Младина". "Орбан от отдавна представя Унгария като бастион на християнството и защитник на Европа от мюсюлманите, а сега Янша е поел по неговите стъпки", смята той и уточнява, че целта на документа е

разпалване на нови конфликти

и дестабилизирана на ЕС. "Един силен Европейски съюз никога не е бил в интерес на крайнодесните сили, те винаги са били против единна и демократична Европа", аргументира се той.

Друга гледна точка представя обаче Реуф Байрович, бивш министър на енергетиката на Босна и Херцеговина. Според него Борут Пахор просто е "проявил неблагоразумието да изрази гласно това, което от известно време си мислят някои висши представители на ЕС".

Представителите на Еврокомисията в Босна и Херцеговина използват вече мъртвия процес на присъединяване към ЕС като инструмент за задълбочаване на разделенията в страната, а

"Ангела Меркел е ключовият фактор за този тип поведение

в институциите на ЕС", убеден е Байрович.

Има индикации, че едно от малкото места, където се гледа благосклонно на предлаганите в нонпейпъра решения, е Турция.

Англоезичната държавна медия TRT World изтъкна, че докато Косово има функциониращи институции, Босна не е в състояние да формира функциониращо управление. Страната има петима президенти, 14 парламента, 136 министри - което се дължи на Дейтънското споразумение, сложило край на етническия конфликт през 1995-а. Освен това предлаганите в нонпейпъра промени щели да коригират историческия проблем, заради който повечето от албанците живеят извън родината си, твърди медията.

Коментарът е илюстриран и с карта на Западните Балкани, на която са променени не само границите на Босна и Косово, но към Албания са присъединени и райони от Южна Сърбия и почти половината от Северна Македония.

Засега никой на официално ниво не е пожелал да се ангажира с предлаганите промени, но дали нонпейпърът ще се окаже само сондаж, или ще е база за конкретни действия, може би ще разберем скоро - след като Словения поеме европредседателството през юли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във