Банкеръ Daily

Свят

Предизвикателствата пред европейската стратегическа автономия 2

Стюарт Патрик, World Politics Review

Тръмп е все по-резервиран към ангажиментите на САЩ към НАТО

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Макар всички тези действия да изглеждат експериментални и недовършени, те са в историческа последователност с почитания "метод на общността" при европейската интеграция, лансиран най-напред от Жан Моне, френския икономист и дипломат, смятан за един от архитектите на европейското единство. Както твърди Стефен Блокманс от белгийския Център за изследване на европейската политика, Европейската комисия предприема засилващи се технически и практически стъпки към повишаване на интеграцията с крайна цел осъществяване на Европейски отбранителен съюз.

Предизвикателството пред европейците е да развият тези способности на ЕС,

без да разбият западния съюз.

Може Макрон да смята, че НАТО е в състояние на "мозъчна смърт", но голямото мнозинство от членките на НАТО все пак разчитат на американската военна сила за защитата си. Така че те са чувствителни към повтарящите се предупреждения от Мадлин Олбрайт и Кей Бейли Хътчисън, американската посланичка в алианса, че европейските военни способности по никакъв начин не бива да дублират съществуващите способности на НАТО, да дискриминират американската отбранителна индустрия или да "откъсват" европейската сигурност от американската.

Този тип хокане все повече дразни Европа, особено когато идва от администрация с лозунг "Америка преди всичко", стремяща се да подкопава самия ЕС. Под натиска на Тръмп европейските членки на НАТО поеха ангажимента да харчат за отбраната си 2 на сто от брутния си вътрешен продукт – 20 на сто от които за развиване на нови отбранителни способности. Американското изискване тези способности да се използват само в служба на НАТО изглежда има за цел да увековечи един вид

"родителско опкунство" от страна на САЩ

 и да държи ЕС в състояние на спряно развитие и неспособност да действа самостоятелно в собствен интерес.

При тези тревоги незабавен приоритет на ЕС трябва да бъде постигането на бърз прогрес сред страните членки – и особено Германия, която силно изостава – в изграждането на национални военни способности, които да могат да бъдат използвани както за целите на НАТО, така и на ЕС. Същевременно лидерите на ЕС трябва да отправят съгласувано послание на срещата в Лондон, че европейците най-сетне отговарят позитивно на отдавнашните искания за споделяне на тежестите, датиращи още от времето на Айзенхауер.

Тогава на европейските страни ще може да се разчита повече за операциите на НАТО, както и ще могат да се справят с непредвидени обстоятелства по тяхната периферия, неналагащи задействане на член 5 – например в Африка и Близкия изток. По този начин ще бъдат освободени и американски ресурси. В резултат ще има по-здрави и по-балансирани отношения между трансатлантическите стълбове на западния съюз. Едно такова послание дори би могло да даде повод на

Тръмп да се обяви за победител.

Борбата на ЕС за вътрешно единство може в крайна сметка да се окаже по-труден за решаване проблем от отношенията на съюза със Съединените щати. Истинската стратегическа автономия изисква много повече от подобрени отбранителни способности. Тя предполага обща стратегическа визия и култура, базирана на обща концепция за интереси и ценности. Глобалната стратегия на ЕС от 2016 г. беше важна стъпка в тази посока, но тя е само началото.

Дори след като – независимо кога – Великобритания напусне ЕС, в блока ще останат страни с напълно различни гледни точки за опасностите за него, като Португалия и Полша, Ирландия и Естония, Финландия и Франция. Може би най-голямата трудност ще е постигането на съгласие между тях за това какво точно означава стратегическата автономия и какво е предназначението й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във