Банкеръ Daily

Свят

Предизвикателствата пред европейската стратегическа автономия

Стюарт Патрик, World Politics Review

Макрон оглави борбата за самостоятелност на Европа

Когато лидерите на страните от НАТО се срещнат на 3 декември в Лондон, едно словосъчетание ще е на устата на всички присъстващи: европейска стратегическа автономия. Макар че недоизяснената идея дава поле за различни интерпретации, главната й насока е ясна. Тя отразява засилващото се желание у много европейски страни да определят свои собствени глобални приоритети и да действат независимо по отношение на сигурността и външната политика, като имат достатъчни материални и институционални възможности да прокарват решенията си, и то с помощта на партньори по свой избор. Това схващане е в основата на визията на френския президент Еманюел Макрон за "суверенна" Европа и на амбициите на новата председателка на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен за "геополитическа" Европейска комисия.

Стратегическата автономия очевидно е привлекателна за европейците в момент на

отслабени трансатлантически връзки

 и задълбочаващо се съревнование между големите световни сили. Стремежът към самостоятелност обаче е едно нещо, а осъществяването му ще изисква много повече от страна на Европейския съюз. Разнородният блок ще трябва да развие кохерентна стратегическа култура и да постигне някакво съгласие за общите заплахи пред себе си, както и за това как да преследва интересите си и да защитава ценностите си на международната сцена. Ще трябва и европейците да успокоят Съединените щати, че едни нови европейски военни способности ще допълнят, а няма да подкопаят НАТО.

Стратегическата преоценка на Европа се дължи в голяма степен, ако не изцяло, на американския президент Доналд Тръмп. Докато предшествениците му във Вашингтон често натискаха европейците да увеличават разходите си за отбрана, Тръмп преобърна трансатлантическия съюз по няколко начина. Той го определи като

изживял времето си

и постави под въпрос ангажимента на САЩ към взаимната защита на съюзниците, както е предвидено в член 5 на Североатлантическия договор, и предприе резки действия, без да се консултира с европейските си съюзници – като едностранното изтегляне на американските сили от североизточна Сирия. Изправени пред такава несигурност, европейците, естествено, искат да се подсигурят. Единият начин да го направят е, като развият автономни военни способности, позволяващи им да действат извън НАТО, включително заедно с излязлата от ЕС Великобритания.

Идентифицирането от страна на Вашингтон на Китай като главен икономически, технологичен и стратегически съперник на Америка подсилва този стремеж. Повечето европейци не споделят гледната точка "или – или" и се стремят към взаимоизгодни отношения с Пекин. Докато американците сякаш са на прага на нова студена война с Китай, европейците са изправени пред по-непосредствена военна и политическа заплаха –

агресивната Русия

на Владимир Путин.

Отделно от отбраната, разбиването на американската външна политика от страна на Тръмп убеждава все повече европейци, че им е нужна всеобхватна стратегическа автономия. Абдикацията на Америка от световното лидерство постави ЕС в необичайната роля на главен защитник на основания на правила либерален международен ред. Докато Тръмп прегърна едностранния подход и протекционизма, сприятели се с диктатори и игнорира климатичните промени, ЕС стана главен защитник на колективната сигурност, мултилатерализма, човешките права и опазването на световното богатство.

Последните европейски стъпки към стратегическа автономия бяха най-осезаеми във военно отношение. Страните от ЕС създадоха постоянен военен щаб на съюза, разположен в същата сграда като Европейската служба за външна дейност – дипломатическото ведомство на общността. Ангажираха се с координиран, обхващащ целия ЕС годишен доклад за отбраната. Лансираха инициативата за

общи отбранителни способности

за 25 страни членки, наречена Постоянно структурно сътрудничество, или ПЕСКО. Обявиха създаването на нова Генерална дирекция "Отбранителна промишленост и космическо пространство", която да допълва Европейската агенция по отбрана. Еврокомисията предложи бюджет от 13 млрд. евро за Европейския фонд за отбрана от 2021 до 2027 г. за стимулиране на многостранната изследователска дейност. Ако бъде одобрен от Съвета на ЕС, това ще е четвъртият най-голям отбранителен бюджет в Европа след Брексит, като пред него ще са само френският, германският и италианският. И най-накрая, Макрон предложи създаването на специална програма, наречена "Европейска инициатива за интервенция", която да действа отделно от НАТО и ЕС, включваща 15 членки, сред които и Великобритания.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Facebook logo
Бъдете с нас и във