Банкеръ Weekly

Разместване

Предизвестената смърт на договора за ракетите

Вътре би трябвало да е ракетата 9М729.

Американският държавен секретар Майк Помпео даде през декември на Русия срок от 60 дни, за да гарантира, че се съобразява с Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег. В противен случай Съедините щати ще смятат за невалидни задълженията си по него. Срокът изтича в събота, на 2 февруари. Но по нищо не личи някоя от засегнатите страни да полага усилия за спасяването на подписаното от Рейгън и Горбачов споразумение. Вместо това енергията им е насочена към взаимни обвинения кой носи вината за края му. Дори остава впечатлението, че Вашингтон и Москва отдавна са очаквали този момент.

Първите публични американски обвинения към Русия за нарушаване на договора датират от 2014-а, макар че чак през последните месеци администрацията на президента Доналд Тръмп публикува разузнавателни данни, потвърждаващи тази позиция. От 2014-а Москва последователно отхвърля обвиненията и на свой ред уличава Съединените щати в нарушаване на договора. След първите обвинения в тестване на неразрешена ракета, отправени от администрацията на Барак Обама, Русия не само че не се отказа от нея, но продължи разработването й.

Независимо дали американските твърдения са основателни, или не, за управляващите в Москва би трябвало да е ясно, че без да отстъпят по въпроса за ракетата и без по-сериозни усилия, за да докажат правотата си, неминуемият завършек на спора ще е краят на договора. Ако Кремъл е искал прекратяването му, винаги е можел да го направи, както постъпи Джордж Буш-младши през 2002-ра с Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана. Това обаче би предизвикало негативна международна реакция, така че Москва предпочете да остави на Вашингтон да го стори. По този начин администрацията на Тръмп осигури пропагандна победа на руснаците, поставяйки се в ролята на унищожител на договора.

Целта на ултиматума на Майк Помпео към Кремъл от 4 декември обаче не бе да спаси, а да погребе споразумението. Ако Съединените щати наистина искаха да го спасят, трябваше да тръгнат по друг път. На срещата в Женева на 15 януари руската страна предложи по някакъв начин да бъде разгледана споменатата спорна ракета, но американските преговарящи обявиха, че предложението не е задоволително. За сметка на това на 23 януари руската армия представи официално ракетата 9М729, повтаряйки твърдението, че тя не е в нарушение на договора. Е, зрителите всъщност видяха само един контейнер, на който пишеше, че вътре има ракета, но точката бе спечелена от Русия.

Има една важна причина за нежеланието на САЩ да опазят пакта  и тя е в принципното неодобрение на Доналд Тръмп към договорите, които не е сключил самият той. Съветникът му за националната сигурност Джон Болтън е отдавнашен критик на контрола над въоръжаването и многократно е излагал аргументи в полза на изваждането на Съединените щати от мрежата от договорености, които ги лишавали от свободата да се грижат за собствената си отбрана. Не на последно място според експертите е и нуждата от ракети със среден обсег, с които да бъде възпиран Китай.

Кремъл също има причини да не харесва пакта, с който се забраняват наземните, но не и базираните във въздуха или морето ракети със среден обсег. За Русия първите винаги са били важна част от нейния арсенал, докато НАТО и Съединените щати винаги са имали преимущество по отношение на вторите. Разпадането на Варшавския договор и на Съветския съюз успоредно с разширяването на НАТО коренно промениха географския аспект на противопоставянето. Границата на НАТО се премести на изток, с което бе значително намалена стратегическата дълбочина, на която в продължение на столетия Русия е разчитала за отбраната си.

Без буфера от страните от Варшавския договор и на западните съветски републики централна Русия се намира на минути полет от въздушно и морски базираните американски оръжия, които са разрешени от договора. Без наземно базирания си съответен арсенал за руските сили остават малко възможности за противопоставяне на тази заплаха. Ето защо решението на Тръмп да се оттегли от договора е подарък за Русия, като на всичко отгоре виновникът за края му са Съединените щати.

При това съвпадение на американските и руските интереси споразумението бе обречено. Някои американски експерти предлагаха САЩ да прибегнат до метода на моркова и тоягата с цел запазването му - като подсилят противоракетната отбрана на НАТО, заплашат Русия с конвенционални нападателни системи с въздушно и морско базиране, а успоредно предоставят и гаранции, че американските системи, които според Русия нарушават договора, са съобразени с него. По-конкретно става дума за системата за противоракетна отбрана МК-41, която бе разположена в Румъния като част от противоракетния щит "Иджис Ашор", но която според Москва е в състояние да изстрелва нападателни, включително крилати ракети.

Подобни действия обаче едва ли биха били ефективни, тъй като заплашването на Русия с нападателни системи с въздушно и морско базиране само би затвърдило у нея убеждението, че договорът я ощетява и облагодетелства противниците й. Уверенията, че ПВО системите не са в негово нарушение, също не биха могли да премахнат безпокойството й.

Всъщност съдбата на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег е показателна за това, че изградената по време на Студената война рамка за контрол над въоръженията вече не е актуална. Тя не е съобразена с бързия технологичен напредък и с новите географски характеристики. И най-важното - тя се отнася само до двете тогавашни свръхсили, тъй като в онзи момент не е имало други актьори на международната сцена, които да представляват сериозна стратегическа заплаха за някоя от тях. Днес ситуацията е коренно различна и е ясно, че подписаният през 1987-а договор не би могъл да оцелее. Ако ще се търсят пътища за ограничаване на въоръженията, те трябва да са по различен метод и в нов формат.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във