Банкеръ Daily

Свят

Преди 104 г. България преминава към Григорианския календар

Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. с була на папа Григорий ХІІІ, чието име носи и днес.

14 април 1916 г. е първият ден от април същата година, след като от 24.00 часа на 31 март България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 април настъпва 14 април.

В България Григорианският календар е въведен със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 1 април 1916 г. според юлианския календар (14 април според Григорианския календар).

На 24 февруари през 1582 г. папа Григорий XIII представя за първи път Григорианския календар (понякога наричан и Грегориански календар или "нов стил") - съвременният международно признат световен календар.

Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври същата година в съответствие с була (основен папски документ с оловен (при особени случаи - със златен) печат, съдържащ разпоредба или послание от един папа до други църковни или светски дейци) от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий ХІІІ, чието име носи и днес. Той е създаден, за да поправи древноримския Юлиански календар (наричан също "стар стил", предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е.), като в него са внесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365.25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година).

Григорианският календар е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365.2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка е по 60 секунди.

Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му - Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години.  В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари. При Григорианският календар всяка година, кратна на 4 е високосна.

Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Той е наложен от Григорий XIII в страните под силно влияние на католическата църква - Испания, Португалия и Полша, го приемат веднага, а други (Франция и други) - съвсем скоро след тях. Протестантска Англия въвежда Григорианския календар чак през ХVІІІ век, а Русия трябва да дочака Октомврийската риволюция, за да го приеме през 19818 г., като се оказва че Октомврийската революция започнала на 25 октомври 1917 г. според юлианския календар, всъщност е започнала на 7 ноември 1917 година.

Григорий XIII е римски папа през периода между 13 май 1572 г. и 10 април 1585 година. Понтификатът на Григорий XIII е кратък (13 години), но забележителен. Най-известен безспорно е с въвеждането на Григорианския календар, носещ неговото име като папа. Папа Григорий ХІІІ е част от фамилия Бонкомпани - благородническа фамилия от Асизи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във