Банкеръ Daily

Свят

Повтаря ли Байдън Обама

Лицата са същите, почеркът - различен

Първите стъпки на Байдън показват прагматизъм

Джо Байдън повтаря ли Барак Обама? Много хора си задават този въпрос, и то не без причина – имайки предвид назначенията в екипа на новия американски президент. Задават го при това със смесени чувства, защото от днешна перспектива управлението на предишния президент от Демократическата партия не беше лишено от слабости.

В интервю от септември 2019-та Джон Болтън, бившият съветник по националната сигурност на Доналд Тръмп, изказа предположение, че една администрация на Байдън не би се различавала особено в поведението си от втората администрация на Обама. В неговите уста това не беше комплимент.

Барак Обама излезе от Белия дом сякаш удовлетворен от обстоятелството, че под негово ръководство САЩ примирено са поели по пътя на отстъпването си от позицията на водеща световна сила, твърдят критиците му. По време на неговото управление Америка бе боязлива, неподготвена за решителни действия, не желаеше да се изправи пред реалностите на международното съревнование и бе постоянно надигравана от хищни авторитарни сили като Китай и Русия, казват още те.

Сякаш за да потвърди опасенията на Болтън, Байдън се заобиколи с хора от екипа на Обама. До такава степен, че някои коментатори взеха да се питат –

сега 2021-ва ли сме, или примерно 2011-а?

Да вземем например сцена, при която Сюзан Райс и Джен Саки дават брифинг в Белия дом на тема действията на президента в името на расовото равенство – това сега ли е, или преди десет години?

Райс, която при Обама бе американски посланик в ООН, а после съветник по националната сигурност, днес ръководи Съвета за вътрешна политика към Белия дом. А Саки, бившата директорка на комуникациите при Обама и говорителка на Държавния департамент, сега е прессекретар на Белия дом.

Останалите назначения на Байдън също оставят усещането за дежа вю. Рон Клайн, новият началник на кабинета на Белия дом, е бил шеф на кабинета на Байдън, когато беше вицепрезидент, а после координатор за борбата с вируса на ебола. Държавният секретар Антъни Блинкън е бил помощник-съветник по националната сигурност и заместник държавен секретар при Обама. Бившият държавен секретар на 44-ия президент Джон Кери е назначен за специален пратеник за климата. Помага му Джина Маккарти – също от екипа на Обама.

Саманта Пауър, която при Обама бе представител на САЩ в ООН, а преди това член на Съвета за национална сигурност, сега ръководи американската Агенция за международно развитие. А пък Уенди Шърман, която водеше преговорите за Иранското ядрено споразумение, стана заместник държавен секретар.

Едно от най-изпъкващите кадрови решения на Байдън е

назначаването на Джанет Йелън

– бившата шефка на Федералния резерв по време на втория мандат на Обама – за финансов министър.

Списъкът може да бъде продължен и нататък, но и така картината е ясна.

И докато симпатизиращите на новия президент виждат в назначенията му признак на зрялост и съобразителност – добре е да се влиза в бой с опитни бойци, казват те – по-критично настроените наблюдатели предричат, че новата администрация ще се препъне в същите камъни, в които Обама и екипът му се препънаха преди 10–12 години. През първите шест месеца на управлението си Обама предприе такива действия, които го удариха зле на първите междинни избори през 2010-а. Да използваш същия екип, който те е довел до поражение, е проява на късогледство, а онези, които не се учат от грешките си, са обречени да ги повтарят.

Обама невинаги бе сигурен в действията си

Но лицата от екипа, колкото и да са важни, не могат сами по себе си да определят съдбата на едно управление. Решителната роля е на лидера, който им поставя задачите и следи за тяхното изпълнение. А до момента Байдън показва, че се стреми да

избягва клопките, в които попадна Обама

Предизвикателствата, пред които и двамата бяха изправени от първите дни на мандатите си, си приличат – при влизането им в Белия дом страната е в състояние на влошаваща се икономическа криза на фона на наследство от огромен държавен дълг и бюджетен дефицит. Първата задача и на двамата е осигуряване на мащабни пакети за стимулиране на икономиката, за които е необходима подкрепата на Конгреса.

И тук започват разликите.

Обама разполагаше с комфортно мнозинство и в двете камари на Конгреса. За разлика от тогава сега преднината на демократите в Камарата на представителите е крехка, а мнозинството в Сената се осигурява от един глас – този на вицепрезидентката Камала Харис, тъй като местата са разпределени 50 на 50.

Другата важна разлика обаче е в това, че въпреки крехката преднина на поддръжниците си Байдън от самото начало показа, че

няма да "цепи басма" на републиканците.

"От отминалите кризи знаем, че най-големият риск е да не направим достатъчно", заяви той.

Всички анализи на началото на президентството на Обама акцентират на това как голяма част от първите му сто дни са били пропилени в преговори за неговата здравна реформа, за която той в крайна сметка не си осигури републиканска подкрепа. Само един републиканец в Камарата на представителите гласува "за" Обамакеър и нито един сенатор – въпреки продължилите месеци преговори. Обама изгуби политически капитал и при прокарването на икономическия си пакет от 787 милиарда долара, за който бе подложен на яростни критики.

А Байдън, когато видя, че пакетът му от стимули за 1,9 трилиона долара ще срещне съпротива, въобще не си даде труда да търси подкрепата на десетима сенатори републиканци, за да получи необходимите 60 гласа в горната камара на Конгреса. Използвайки процедурна хватка, екипът му представи огромния възстановителен план като

"бюджетно съгласуване"

– което позволи одобрението му с просто мнозинство.

Въобще първите стъпки на Байдън показват прагматизъм, до какъвто Обама стигна чак някъде през втория си мандат в Белия дом. Още веднага след като се закле пред Библията, новият президент започна да издава изпълнителни заповеди, като само за първите два дни от президентството му те надминаха по брой тези на Тръмп за първите му два месеца. В първите си сто дни Обама също издаде много по-малко изпълнителни заповеди и започна по-често да прибягва до тях чак когато демократите загубиха мнозинството си в Сената през 2014-та.

Както заповедите, така и хватката с "бюджетното съгласуване" сочат, че новата администрация е готова да действа решително и да не си губи времето в преговори с опозицията, извличайки поука от горчивия опит на Обама. Така че въпреки набиващите се на очи външни прилики с управлението на предишния президент демократ, картината на реалната ситуация е твърде различна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във