Банкеръ Weekly

Свят

Последен шанс за спиране на Ердоган?

Мухарем Индже - надеждата на опозицията

На 24 юни турските гласоподаватели ще се явят пред урните за предсрочни президентски и парламентарни избори. Според повечето наблюдатели президентът Реджеп Ердоган е решил да се проведат сега, защото се очаква икономическата обстановка да се влоши и популярността му да падне до ноември 2019-а, когато трябваше да е вотът.

Сегашните избори са последните, преди Турция официално да премине към президентска форма на управление, за което Ердоган се застъпваше на проведения миналата година референдум. Премиерският пост ще бъде премахнат, а президентът ще назначава министрите, висшите държавни служители, ще може да разпуска парламента, да управлява с укази и да обявява извънредно положение. Това ще бъдат най-големите промени в политическата система на Турция след установяването на републиката през 1923 година.

Аргументите, с които Ердоган прокара референдума, бяха, че парламентарната система забавя процеса на вземане на решения в момент, когато външните и вътрешните проблеми изискват наличието на силна и централизирана власт. Сега той разчита на подкрепата на всички онези турци, които смятат, че благодарение на него и на неговата Партия на справедливостта и развитието страната се справя с предизвикателствата, които я заобикалят. Ердоган очаква да получи и гласовете на поддръжниците на дясната Партия на националистическото действие, която заедно с Партията на справедливостта и развитието образува предизборна коалиция под името Народен алианс.

Основното предизборно послание на лагера на Ердоган е, че Турция може да се справи с нестабилността и опасностите само начело с него. Откакто той стана премиер през 2003-а, светът бе обхванат от финансова криза, на юг от турската граница се разрази войната в Сирия и Ирак, а в самата Турция бе извършен опит за преврат. Въпреки това икономиката отбелязва стабилен растеж от повече от десет години благодарение на структурните реформи, прокарвани от Ердоган и неговата партия. През 2017-а Турция бе най-бързо развиващата се икономика от първите 20, като изпревари Китай и Индия с ръст от 7.5 на сто, придружен със създаването на милиони нови работни места.

Затова много от турците, които не одобряват авторитарния стил на управление на Ердоган, може да предпочетат да го подкрепят от страх страната да не изпадне отново в нестабилност. Споменът за "изгубеното десетилетие" на 90-те с неговите икономически сътресения, слаби правителства и постоянна намеса на военните в политиката още не е избледнял.

Въпреки солидната подкрепа за Ердоган позициите му не изглеждат чак толкова непоклатими. Според последните проучвания той може и да не стане президент от първия тур, а и партията му вероятно ще изгуби абсолютното си мнозинство в парламента.

Ако Ердоган наистина не спечели от раз, опозицията може да го огорчи на втория тур. По-голямата част от нея с изключение на прокюрдската Демократична партия на народите се съюзи за парламентарните избори в коалиция, наречена Национален алианс, и в нея влизат главната кемалистка сила - Републиканската народна партия, новосформираната националистическа консервативна Партия на доброто и по-малката ислямистка Партия на щастието. Всяка е издигнала свой кандидат за президентския вот и никой от тях няма шансове дори да се доближи до Ердоган на първия тур, но ако се стигне до втори тур, всички могат да се обединят около една фигура с надеждата за победа.

Опозицията разчита да я подкрепят всички, които са недоволни от диктаторския стил на президента. Позицията на кандидата на Републиканската народна партия Мухарем Индже е, че сега не става дума за избор между партии и личности, а за сблъсък между "тези, които са на страната на демокрацията, и подкрепящите едноличния режим". Противниците на Ердоган освен това оспорват способността му да ръководи икономиката заради срива на турската лира, която от началото на годината изгуби повече от 20 на сто от стойността си. Инфлацията в Турция в момента е двуцифрена, очаква се още да се увеличи, а покупателната способност на турците се свива, така че вотът може и да се превърне в тест доколко избирателите свързват несгодите с неспособността на управляващите, или ги възприемат като временно явление.

При всяко положение, за да се добере до успех, опозицията се нуждае от гласовете на две групи: бившите поддръжници на Партията на справедливостта и развитието, които са разочаровани от авторитарния стил на Ердоган, и кюрдите, които, макар и извън опозиционната коалиция, нямат причини да харесват сегашния президент. Трудно е да се определи доколко всички недоволни от настоящето управление могат да се обединят, още повече, че идеологически силно се различават. Сред тях има кюрди и националисти, ислямисти и кемалисти - групи, които по подразбиране са враждебни една на друга.

Според опозицията много от запитаните в социологическите проучвания не са искрени в отговорите си от страх да не бъдат репресирани в условията на извънредното положение. От друга страна, ако хората ги е страх да отговорят честно на анкетите, нима няма да ги е страх и по време на гласуването? Скандален видеозапис впрочем показа, че самият президент разчита на структурите на своята партия да възпрепятстват гласуването на привържениците на прокюрдската партия. "Добре знаете кой кой е. Ако нашите квартални активисти не знаят кой кой е, трябва да си подадат оставките", инструктира президентът съпартийците си на среща в Истанбул, като ги призова да си осигурят мнозинство в секционните комисии, за да "приключат нещата, преди изобщо да са започнали".

Междувременно и премиерът Бинъли Йълдъръм, и външният министър Мевлют Чавушоглу обещават, че след провеждането на вота ще бъде отменено въведеното през 2016-а извънредно положение. И тук възниква логичният въпрос - защо не го отмениха преди изборите, така че агитацията и самото гласуване да преминат в по-демократична атмосфера? Отговорът изглежда ясен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във