Банкеръ Weekly

Свят

Поне 2 трлн. евро ще спасят Европа от нов финансов ураган

Институциите спорят колко пари ще извадят общността от рецесията

Ако исканията на ЕП не бъдат удовлетворени, ще наложи вето.
S 250 369c64c6 09ab 4401 9008 afc5d807572d

Кризата, предизвикана  от коронавируса, води към  дълбока рецесия в Европейския съюз. Цената на възстановяването се качва с всеки изминал ден, а генераторите на спасителния процес - Европейският парламент, Европейската комисия и националните правителства, имат различни виждания за стабилизиране на икономиките и най-вече кой колко ще даде. 

Европейският парламент настоява подкрепата да е на сума 2 трлн. евро - за хората и за бизнеса. Европейската комисия пък, както каза вицепрезидентът й Валдис Домбровскис, възнамерява следващата седмица да представи план за възстановяване на стойност над 1 трилион евро, който ще бъде съставен от комбинация между  субсидии и заеми. А канцлерът  на Германия  Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон предлагат да се създаде фонд в размер на 500 млрд. евро за координиран европейски отговор на кризата. Френско-германският план е потенциален значителен пробив, като се има предвид, че Берлин беше против емитирането на общ дълг на съюза. 

Кой ще финансира новия фонд?

Искането на евродепутатите е „фондът за възстановяване и трансформация“ да разполага с 2 трилиона евро и да бъде финансиран чрез дългосрочни облигации за възстановяване, обезпечени от бюджета на общността. Те призоваха Европейската комисия да не използва "финансови трикове и съмнителни мултипликатори за обявяването на амбициозни цифри“, защото доверието към  Евросъюза в момента е изложено на риск.

Според парламента икономическите трудности налагат Европа да предприеме смели и решителни действия. Още повече, че сега тя подготвя следващия си дългосрочен бюджет и доколкото решенията по повод на сегашната  криза ще имат определящо значение през идните години, е логично те да бъдат обвързани с плановете за бюджета. Парламентът обаче е на мнение, че финансовият пакет за възстановяване от коронавируса трябва да е добавка към вече съществуващите програми на ЕС, а не да отнема средства от тях.

Както стана дума, предложението на Еврокомисията ще е планът за възстановяване от кризата да е на стойност над 1 трилион евро. Вицепрезидентът Домбровскис похвали Франция и Германия, че предлагат безвъзмездна помощ от 500 милиарда евро, но подчерта, че тези пари са малко.

"Амбицията не е да се увеличи капацитетът за финансиране в рамките на стотици милиарди, а по-скоро чрез сума, надхвърляща трилион евро. Разбира се, в случая говорим както за заеми, така и за безвъзмездни средства. Това е амбициозното ниво, което обсъждаме в контекста на нашето предложение за инструмент за възстановяване", коментира Домбровскис.

Евродепутатите са още по-категорични, заявявайки, че ако исканията им за по-голям дългосрочен бюджет не бъдат удовлетворени, те са готови да упражнят правото си на вето. Според тях инвестициите за възстановяване трябва да се насочат към онези, които са най-силно засегнати и предимно да се отпускат безвъзмездно, тъй като заемите влошават допълнително финансовото положение на държавите, които вече са пострадали от кризата. Наред с "облигациите за възстановяване" парламентът иска да се намерят и нови източници на средства за бюджета, защото иначе неговото нарастване ще изисква по-големи преки вноски от държавите членки. Това обаче не бива да влияе на мерките за климата и на реализацията на стратегията за развитие на дигиталните технологии. Даже към тях е необходимо да се прибави нова програма на ЕС за здравеопазване. Именно тези високи изисквания затрудняват комуникацията между Европарламента, Комисията и Европейския съвет. Ето защо на този етап приемането на дългосрочния бюджет, който ще е основата за възстановяването на европейските икономики от коронавируса, изглежда невъзможно. 

Мрачни икономически прогнози

Последните прогнози, представени от Еврокомисията в началото на май, показват, че икономиката поема тежък удар. Като резултат от оставането на хората у дома и от спирането на много сектори се очаква тя да се свие с поне 7,4% тази година, което би било значително по-голям спад от най-лошата година през предишната криза (2009-а). Може да се окаже, че дори тези притеснителни очаквания подценяват реалния размер на краха, тъй като всяко рестартиране на дейността ще става  постепенно, а и може да бъде осуетено от втора вълна на коронавируса.

Всички участници в икономиката са засегнати: много хора се страхуват за работните си места и ограничават потреблението си, а компаниите изпитват проблеми с пазарите и веригите си на доставки. Правителствата пък са изправени пред спад на приходите от данъци и ръст на социалните плащания, което ще повиши бюджетните дефицити, ще увеличи дълга и държавните разходи за лихви по заеми.

Председателят на комисията по бюджет в ЕП Йохан Ван Овертвелд предупреди, че сегашната икономическа ситуация не позволява нито на евроинституциите, нито на националните правителства да се мотаят.

"COVID-19 е огромна здравна криза и ние осъзнаваме, че бавно, но сигурно тя се трансформира в огромна рецесия. В следващите дни и седмици трябва да разработим план как да съгласуваме солидарността с отговорността, защото ако не спрем рецесията възможно най-скоро, може да се сблъскаме с нов финансов ураган.", отбеляза Ван Овертвелд. 

"Трите основни приоритета  на общността сега са "ремонт" на вътрешния пазар заради мерките за държавна помощ, създаване на план за икономическо и социално възстановяване и увеличаване на устойчивостта на ЕС“, посочи съдокладчикът по въпросите за новия бюджет  Маргарида Маркес (Португалия).

Евродепутатът Жозе Мануел Фернандес, съдокладчик за собствените ресурси на общността, смята френско-германската инициатива за стъпка в правилната посока, защото дори с по-скромно финансиране е важно фондът за възстановяване да заработи незабавно, тъй като новият дългосрочен бюджет няма да бъде въведен преди 2021 година. Той прогнозира, че по-големи проблеми в бъдеще ще създава нежеланието на държавите членки да обявят до каква степен са готови да намалят финансирането на кохезията или на селското стопанство. Всички искат финансиране на научни изследвания, а Европейската комисия не се отказва от  "геополитическа Европа“ и  от зелената политика. 

Едно е безспорно: ако  евроинституциите и държавите членки не се споразумеят бързо, рецесията ще "изяде" всички амбициозни замисли и планове. 

 

 

 

.

Facebook logo
Бъдете с нас и във