Банкеръ Daily

Свят

Ползите от ЕС далеч надхвърлят вноските в бюджета, обяви Европарламентът

Бюджетът трябва да гарантира, че Европейският съюз има финансовите ресурси да осъществява програми и проекти, които подобряват живота на хората в Европа. Финансирането на ЕС осигурява подкрепа за фермери, градове, региони, студенти, изследователи, предприемачи и неправителствени организации из цяла Европа.

Настоящият дългосрочен бюджет на ЕС приключва на 31 декември 2020 г. Европейската комисия представи през май 2018 г. предложение за следващия финансов период от 2021 до 2027 г. Европейският парламент прие позицията си през ноември 2018 г. и я препотвърди през октомври 2019 г. Държавите членки в Съвета за момента не са постигнали съгласие помежду си и съответно преговорите между институциите не могат да започнат.

След срещата на върха на 20-21 февруари, която беше посветена на дългосрочния бюджет, председателят на Парламента Давид Сасоли изрази разочарование от липсата на съгласие в Европейския съвет и надежда, че бъдещите преговори ще покажат, че ЕС е готов да подкрепи амбициите си с достатъчно средства.

„Европа е изправена пред безпрецедентни предизвикателства като климатичните изменения, дигитализацията и нов геополитически ред... Ако намалим амбициите си, това само би се отразило негативно на години напредък и интеграция“, заяви Сасоли.

Крайното решение за дългосрочния бюджет се взема от Съвета след преговори с другите институции, но Парламентът трябва да даде съгласието си, за да може решението да влезе в сила.

 

   

Колко голям трябва да бъде бюджетът на ЕС

Размерът на бюджета на ЕС е малък в сравнение с разходите, които правят държавите членки на национално ниво. След анализ на ресурсите, които са нужни за постигане на целите във всяка една област, Парламентът предлага бюджет на ЕС в размер 1,3% от брутния национален доход на ЕС. Средните национални разходи на правителствата в ЕС са 47% от техния брутен национален доход.

Парламентът последователно защитава тезата, че за да може ЕС да отговори на очакванията на гражданите и да реализира ангажиментите и амбициите си, трябва да разполага с достатъчно средства, за да инвестира в бъдещето.

Един от ключовите въпроси е в кои области финансирането на ЕС ще бъде от най-голяма полза за европейците. Депутатите искат да запазят финансирането за фермерите и за по-слабо развитите региони на настоящото ниво. Общата селскостопанска политика е финансирана изцяло от ЕС и цели да осигури безопасна и качествена храна, както и достойни доходи на земеделци и животновъди. Подкрепата за по-слабо развитите региони насърчава солидарността и гарантира, че всички печелят от единния пазар.

Но ЕС е изправен и пред други предизвикателства, някои от които се появиха неотдавна ‒ например, развитието на дигиталните технологии, миграцията и сигурността. Всички те изискват свежи инвестиции. Парламентът настоява и за по-решителни мерки в областта на климата, както и за осигуряване на подкрепа за справедлив преход към въглеродно неутрална икономика. Депутатите виждат нужда и от още средства за младите хора, наука и иновации и за насърчаване на малкия бизнес.

Бюджетът на ЕС е инвестиционен инструмент, който носи добавена стойност и създава трансгранични възможности за хората и фирмите в Европа. Единният пазар, например, премахва пречките пред търговията и прави възможно компания от една страна в ЕС да навлезе лесно в други страни членки. По оценки, цитирани от Европейската комисия, ползите от това са много по-големи от вноските, които всяка отделна страна прави към бюджета на ЕС.

Изследвания показват, че съществуването на единния пазар е създало 3,6 милиона работни места от 1990 г. и ако пазарът не съществуваше, брутният вътрешен продукт на ЕС щеше да бъде с 8,7% по-малък. Средностатистическият гражданин на ЕС печели 840 евро повече годишно благодарение на единния пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във