Банкеръ Weekly

Свят

Полша срещу всички

Управляващите във Варшава залагат на национализма.

След като Полша от години е в напрегнати отношения с Европейския съюз, управляващите във Варшава направиха поредната стъпка към изолацията й, като я вкараха в конфронтация с традиционен приятел като Израел и с главния й геополитически покровител - Съединените щати. Нещо повече, те успяха да развалят отношенията и с Украйна, която иначе разглеждат като необходим съюзник срещу главния противник на Изток - Русия.

Когато приемаха поправките в закона за Института за националната памет, с които се криминализираше свързването на страната им с нацистките престъпления по време на Холокоста, полските власти едва ли са подозирали каква буря ще предизвикат действията им в Израел и Съединените щати. Израелският премиер Бенямин Нетаняху определи закона като безпочвен и обвини Варшава в отричане на Холокоста, а според американския Държавен департамент той подкопава свободата на словото. Полша е подложена на засилен натиск да се откаже от норматива, като външната комисия в Кнесета предприе стъпки за отзоваването на израелския посланик.

Полските управляващи от партията "Право и справедливост" решиха да демонстрират характер пред обвиненията и сякаш направеното не бе достатъчно, решиха да дразнят допълнително Израел. Те предложиха приемането на закон, забраняващ убиването на животни по начин, отговарящ на еврейските религиозни норми "кашер". Асоциацията на европейските евреи вече осъди намерението, като неминуемо го свърза със закона за националната памет като прояви на системен антисемитизъм.

Полският президент Анджей Дуда прекара последните седмици в опит да балансира, като не се изправи срещу избирателите си, подкрепящи законопроекта, но се опитва да умиротвори Израел. В крайна сметка той подписа норматива, но поиска от конституционния съд - същия, заради чието назначаване Полша е изправена пред наказателна процедура на Евросъюза - да направи оценка дали текстът отговаря на полските закони. Действията му обаче не успокоиха нажежените страсти, като пред полското посолство в Тел Авив продължават протестите с участието на преживели Холокоста. В същото време във Варшава не стихват демонстрациите в подкрепа на закона, на които се скандират антисемитски лозунги.

Истината е, че последното нещо, от което Полша се нуждае, е конфронтация с Израел и Съединените щати, на които гледа като на главен гарант за сигурността си пред руската заплаха. След като отблъсна водещите държави в Европейския съюз с националистическа реторика и нарушаване на европейските демократични норми, единственият могъщ приятел за Варшава остана Вашингтон, а заедно с него - твърдият му съюзник Израел. Всъщност полското правителство се надяваше, че законът ще мине незабелязано извън границите на страната, като явно подцени острата реакция в Израел - както на обществеността там, така и на Нетаняху, когото приема като идеологически съюзник.

Дошла на власт през 2015-а с националистически и антиислямистски лозунги, управляващата партия "Право и справедливост" се позиционира като защитник на традиционните ценности от мюсюлманската заплаха и слепите за нея западни либерали. Това вкара лидера й Ярослав Качински в един отбор с американския президент Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху. През 2017-а Качински определи Израел като "преден пост на нашата цивилизация, най-хуманната цивилизация, съществувала някога". Но макар че не пести хвалебствията към Израел, включително и на събития в памет на Холокоста, той изпраща на своя електорат друго послание. "Право и справедливост" играе умело с националните чувства на поляците, като ги призовава да се отърсват от срама за исторически дела, за които според нея не носят отговорност, и им внушава, че държавата им е морално чиста.

Тези позиции по един парадоксален начин сближават Полша с нейната източна съседка Украйна, като едновременно я вкарват в конфликт и с нея. Поправките в закона за националната памет приковаха световното внимание с частта си, оневиняваща полския народ от всякаква връзка с Холокоста, но някак в сянка остана, че успоредно с това бе криминализирано отричането на престъпленията, извършени от украинските националисти и "членовете на украински формации, сътрудничещи си с германския Трети райх". Става дума за т.нар. Украинска въстаническа армия, която под ръководството на Степан Бандера през Втората световна война води националистическа партизанска война, като извършва чудовищни престъпления и срещу полското население в Западна Украйна, известни като Волинското клане - тогава са избити между 70 и 100 хиляди цивилни.

Парадоксът е в две направления. Първо, налагането на наказания за отричането на Волинското клане доближава Полша до редица страни, включително и Израел, в които отричането на Холокоста се смята за криминално престъпление. Същевременно е  известно, че много поляци са участвали в насилие срещу местни еврейски общности през войната, включително и убийства, и се получава така, че обръщайки внимание на престъпленията на украинските националисти, Полша иска да отвлече вниманието от  тъмните петна в собствената си история.

Положението се усложнява от факта, че в Киев също управляват националисти, за които Украинската въстаническа армия е символ само и единствено на героизъм и не дават петънце да падне върху името й. Украинският парламент прие резолюция, според която приетият полски закон не отговаря на "стратегическото партньорство между двете страни". Така Полша успя да влезе в конфликт и със страната, за чиито интереси се застъпваше пред Европейския съюз и която възприемаше като естествен съюзник срещу заплахата от Русия.

Впрочем развоят на събитията повдигна още един въпрос - доколко е възможно да има разбирателство между държави, управлявани от националисти, особено когато са съседи?

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във