Банкеръ Daily

Свят

Почина Жан-Пол Белмондо

С напредването на възрастта Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи. Основният му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят като дядка в киното.

На 88 години е починал легендарният френски актьор Жан-Пол Белмондо, съобщава Франс прес, като се позова на неговия адвокат. "Той бе много уморен от известно време. Угасна спокойно".
Жан-Пол Белмондо е починал днес в дома си в Париж.
 

Жан-Пол Белмондо

(Jean-Paul Belmondo) е роден на 9 април 1933 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен в семейството на скулптор. Не се представял добре в училище, а се занимавал главно с бокс и футбол. Родителите му се развеждат, а мечтата му била да стане актьор. Записва се да учи драматично изкуство в парижката Консерватория. И няколко години по-късно е готов за бъдещи успехи.

Френският актьор е лицето на новата вълна  в киното през 60-те години на ХХ век.

Белмондо в своята актьорска кариера, която започва през 1957 година, е изиграл над 100 роли във филми и на сцената на френските театри. Той става известен след излизането  на екран през 1960 година на лентата на Жан-Люк Годар "До последен дъх" (À bout de souffle), която става манифест на "новата вълна" във  френското кино. Годар поверява главната роля на още ненавършилия 27 години Белмондо. Актьорът се справя добре и поканите за участие в други филми не закъсняват. 

1960 г. е много успешна за Белмондо. Той игра е още във филмите "Модерато кантабиле" на режисьора Питър Брук и заедно със София Лорен във филма на Виторио Де Сика "Чочарка" (La ciociara), удостоен с "Оскар".

Голяма част от кариерата на Белмондо минава в съперничевство с друга звезда на френското кино - Ален Делон. Те правят заедно два филма - "Борсалино" (1970 г.) и "Бащи трепачи" (1998 г.).

До средата на 80-те образите на героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор. С напредването на възрастта Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи. Основният му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят като дядка в киното.

През 1989 г. Белмондо получава наградата "Сезар" за най-добър актьор. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във