Банкеръ Daily

Свят

По-добре да си приятел с ЕС, отколкото с никого

Реджеп Ердоган

Очаквано или не, 2021 г. донесе "преобразен" турски президент. Враждебната му политика от миналата година се смени с "покани за приятелство", най-вече към европейските страни.

Реджеп Ердоган рязко промени тона, след като още в първия ден от мандата на Джо Байдън новият държавен секретар на САЩ  Антъни Блинкен заяви, че Турция не се държи като съюзник и че Вашингтон ще обмисли дали не са необходими допълнителни санкции.

Още по време на предизборната кампания екипът на Байдън уверявашеи, че Анкара няма да се отърве от наказание заради придобиването на руски противовъздушни системи. Самият нов американски държавен глава даде да се разбере, че ако Ердоган и Тръмп са били приятели, сега Белият дом ще е безкомпромисен към "агресивната политика на турския президент".

Ердоган, който не е случаен играч в международната политика, бързо усети накъде духа вятъра и си спомни, че трябва да поднови преговорите за членство в Европейския съюз. Той набързо проведе няколко телефонни разговори с председателите на Европейската комисия и на Съвета Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел и ги увери, че иска само добри отношения и взаимна подкрепа. Те, разбира се, го похвалиха и отчетоха огромно постижение за водената от тях политика. Явно бързо забравиха как ги разиграваше като преди срещите на върха изтегляше проучвателния кораб "Оруч рейс" от спорните води в Средиземно море и санкциите му се разминаваха, а след това отново го връщаше край гръцките брегове.

На 12 януари Ердоган заяви, че е готов за нови преговори за членство в общността. В речта си пред посланиците на страните членки на Евросъюза в Анкара той отбеляза: "Ние очакваме от Вас да подкрепите отварянето на нова страница в отношенията Турция–ЕС“. И държавите, които го подкрепят, като Германия, Испания, Италия, Унгария и България, отчетоха това като добър знак.

Няколко дни по-късно Ердоган реши да протегне ръка и към френския президент Еманюел Макрон. Стана ясно, че двамата са си разменили писма, а скоро може и да се срещнат. Което на практика означава затопляне на дипломатическите отношения между двете държави, след като през есента на 2020-та френското сатирично издание "Шарли Ебдо“ препубликува карикатурата на Мохамед след убийството на учителя по история и география Самюел Пати. Тогава Ердоган настрои мюсюлманските страни срещу Макрон, където започнаха протести, гориха френски знамена и чучела на френския държавен глава. Последва и подкрепената от Турция блокада на френски стоки, която се разпространи като масова практика в Близкия изток. За капак на всичко Ердоган намекна, че френският му колега "не е добре с главата" и го посъветва "да отиде на психиатър".

Сегашната покана на Ердоган за приятелство не е случайна. Редица анализатори обявиха, че след оттеглянето на германския канцлер Ангела Меркел през септември, Еманюел Макрон ще бъде най-влиятелния европейски лидер.

Турският президент дори отиде още по-далеч като се ангажира с преговори по болната тема за Кипър. На 11 януари генералният секретар на ООН Антониу Гутериш намекна, че е възможно преговорите за Кипър да бъдат подновени през февруари, четири години след тяхното замразяване. През ноември 2020-та Ердоган посети Острова на Афродита във връзка с годишнината от създаването на Севернокипърската турска република. Тогава той каза, че "в Кипър има два отделни народа, две отделни демокрации и две отделни държави", както и че единственото решение е създаването на две отделни държави. Западът определи тези му действия като провокация. Сега обаче май ще промени позицията си.

Най-големия пробив на Реджеп Ердоган обаче е подновяването на преговорите с Гърция. След като бяха открити находища на въглеводороди в Източното Средиземноморие, Турция изпрати свои сондажни кораби. Конфликтът се изостри още повече заради евентуалното разширение на гръцките териториални води от 6 на 12 морски мили. Турският президент заплаши, че ако това се случи, ще бъде обявена война. Анкара не е подписала Конвенцията на ООН по морско право, според която страните могат да увеличават териториалните си води до 12 морски мили и това даде основание Ердоган да определи действията на западната си съседка като "пиратство“. Тогава  френският министър на отбраната Флоранс Парли оповести, че Франция ще представи на Гърция предложения за обновяване на флота й с фрегати и е финализирала сделка за закупуването на 18 изтребители Rafale, произведени от Dassault, на стойност 2,5 милиарда евро.

Атина има намерение да обсъжда само разграничаването на изключителните икономически зони и континенталния шелф в Егейско море и Източното Средиземноморие, а не въпроси за “националния суверенитет“, докато Анкара иска на масата за преговори всички въпроси, включително въздушното пространство и Беломорските острови.

Политическите наблюдатели са на мнение, че незабавен пробив е малко вероятен след десетилетия на разногласия и конфронтация, но възобновяването на диалога между двете балкански държави е важна първа стъпка след натиска на ЕС върху Анкара.

Впрочем Ердоган трябва много да се потруди, ако наистина иска Брюксел да му повярва. Преди всичко ще му се наложи да се откаже от тактиката си да използва бежанците като коз за постигането на своите геополитически цели.

Близките отношения между Анкара и Москва са друг основен проблем пред членството Турция в ЕС и най-вече покупката на руските противовъздушни системи С-400. 

Европейски дипломати са оптимисти, че отношенията с Турция могат да се подобрят значително, но при условие, че Реджеп Ердоган се "смири", а Брюксел се прости с огромната си "наивност".

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във