Банкеръ Weekly

Неизбежност

Планирано измъкване от Афганистан

Американски военни в Кандахар.

Американците се канят да напуснат Афганистан. "Великите държави не водят безкрайни войни", заяви президентът Доналд Тръмп в речта си "За състоянието на съюза", с което потвърди заявеното по-рано от него намерение да приключи с 18-годишното присъствие на американската армия в азиатската страна. Успоредно със заявеното от Тръмп намерение заприиждаха новини за напредък в мирните преговори между американски и талибански представители. Остават обаче открити два въпроса - дали афишираният оптимизъм не е нищо повече от прикриване за поражение и бягство - подобно на онова от Виетнам, и каква съдба чака Афганистан след изтеглянето на американските сили?

Развоят на събитията от последните седмици не вещае нищо добро за управляващите в Кабул. В момента преговори се водят по две линии. Едната - това са срещите между специалния пратеник на Държавния департамент Залмай Халилзад и талибански лидери в катарската столица Доха, където се намира и неофициалното представителство на бунтовното движение. Другата - това са срещите в Москва между влиятелни афганистанци, включително и експрезидента Хамид Карзай, и талибански лидери. И на двете места обаче отсъстват представители на сегашния президент Ашраф Гани.

Представители на Съединените щати и талибаните са постигнали принципно съгласие за рамката на мирно споразумение, предвиждащо бунтовниците да гарантират, че няма да приютяват терористични групи като "Ал Кайда" и "Ислямска държава" на афганистанска територия, съобщи в края на януари Залмай Халилзад. "Ние имаме проекторамка, която е необходимо да се конкретизира, преди да се превърне в споразумение" - каза американският пратеник, споделяйки задоволството си от напредъка, който от някои наблюдатели бе окачествен като пробив.

От своя страна президентът Ашраф Гани призова талибаните да започнат сериозни преговори с правителството в Кабул. Афганистанските власти изразиха съжаление, че не са били поканени на дискусиите в Катар, и предупредиха, че всяка договореност между Съединените щати и талибаните ще трябва да получи одобрението на Кабул. Талибаните обаче винаги са отказвали преки преговори с афганистанското правителство, което наричат "марионетки" на Вашингтон.

На 11 февруари Гани отново направи стъпка, за да вкара в някакви рамки отношенията между официалните власти и талибаните, като им предложи да отворят свое представителство в Афганистан. Те обаче бързо отхвърлиха офертата и отбелязаха, че не смятат да включват правителството в ускорените мирни преговори. Вместо това техните хора щели да се съсредоточат върху международно признаване на политическия им офис в Доха.

Отсъствието на международно признатото правителство на Ашраф Гани от преговорите, решаващи бъдещето на страната, и целенасоченото му игнориране от бунтовниците, на което американците не се противопоставят, повдига въпроса какви са истинските планове на Съединените щати за Афганистан и дали може да се вярва на талибаните, че ще спазват обещанията си? По принцип усилията за намиране на изход от подобни конфликти винаги включват както правителството, така и водещата бунтовническа групировка, макар и чрез посредници. В случая не е така.

Правителството е слабо и това е известно на всички. Сега талибаните контролират повече територии, отколкото в който и да било момент от началото на войната. На 31 януари 2019-а в тримесечния си доклад за Конгреса специалният главен инспектор по афганистанската реконструкция оповести, че към 31 октомври 2018-а 63.3 на сто от населението живее в райони под правителствен контрол, което е с 1.7% по-малко, отколкото в предишното тримесечие. Бунтовниците са засилили влиянието си над райони, където живее 10.8 на сто от населението, а в оспорвани райони вече живеят 25.6 на сто от афганистанците. И всичко това  след 18 години война, в която Съединените щати са налели стотици милиарди долари.

Евентуалният успешен край на преговорите между американците и бунтовниците ще постави нови проблеми. На първо място, по някакъв начин ще трябва да се контролира дали талибаните изпълняват поетите ангажименти, главният от които е да не допускат терористични организации. Повечето наблюдатели смятат, че има реален шанс те да удържат на думата си. Първо, те вече нееднократно са влизали в сблъсъци със сили на "Ислямска държава" на афганистанска територия. И второ, би трябвало да помнят до какво доведе гостоприемството им спрямо представителите на "Ал Кайда" и лидера й Осама бин Ладен през 2001 година. При всяко положение те едва ли биха рискували да изгубят международната легитимност, която ще получат в резултат на мирния процес, а заедно с нея и големите международни помощи за Афганистан, от които ще се нуждаят след завръщането си в Кабул.

Другият проблем е какво ще последва след завръщането им? В преговорите досега не е повдиган въпросът как си представят участието в политическия живот на страната. Предишното им управление беше белязано от краен фундаментализъм, екзекуции и жестока разправа с бившите лидери на страната и с всички, участвали в държавния апарат. Днес те твърдят, че желаят добри отношения със западните държави, че ще запазят правото на жените да учат и работят, въобще предлагат едно по-умерено лице. В същото време не признават сегашната конституция и настояват за нова, ислямска.

Това обаче вече няма да са грижи на американците. Както отбелязаха по този повод някои коментатори, Виетнамската война може да е била поражение за Съединените щати в краткосрочен план, но в дългосрочен се е оказала геостратегическа победа. От лошите инвестиции трябва навреме да се отказваме, аргументират се те, а кой днес си спомня някогашното южновиетнамско правителство?

Facebook logo
Бъдете с нас и във